Вал Макдърмид - Далечно ехо

— И защо в крайна сметка е убил момичето?

Алекс въздъхна.

— Срещали се вече няколко седмици, но тя отказвала категорично да спи с него. Допускала някои волности, но нищо повече. Онази вечер изгубил контрол над себе си и я изнасилил. По собствените му думи тя го заплашила, че ще отиде право в полицията. Мисълта за последиците го ужасила, той взел кухненския нож и я промушил. Тъй като вече валяло силно, той се надявал, че няма да има хора наоколо, натоварил я на колата и я изхвърлил на Халоу Хил. Надявал се да създаде впечатление за ритуално убийство. Казал, че изпаднал в ужас, когато разбрал, че ние сме заподозрени. Разбира се, не искал да бъде заловен, но настоява, че не желаел и някой друг да понесе последиците от това, което бил извършил.

— Много благородно от негова страна — отбеляза цинично Уиърд.

— Знаеш ли, струва ми се, че наистина е така. Искам да кажа, с някоя съвсем дребна лъжа той е можел да ни накисне непоправимо. Когато Макленън разбра за лендроувъра, би било достатъчно Лоусън да се престори, че едва сега си спомня, че е забелязал колата в нощта на убийството. Можеше да каже, че го е видял да се движи в посока към Халоу Хил, или да идва откъм „Ламас“ след края на работното време.

— Само Бог знае истината, но предполагам, че е редно да допуснем и нещо такова. Знаеш ли, той вероятно е бил убеден, че след толкова време не съществува вече никаква опасност да бъде разкрит. Върху него никога не беше падала и сянка от подозрение.

— Така е — ние отнесохме всичко. По всичко личи, че през следващите двайсет и пет години Лоусън е живял почтено и безукорно. Тогава началникът на полицията обявил подновяването на следствия по стари досиета. Според Карен Лоусън е унищожил веществените доказателства още по времето, когато резултатите от ДНК-тест са били използвани за първи път успешно като инкриминиращо доказателство в съда. По онова време материалите още са се съхранявали в Сейнт Андрюз, така че е успял да се добере до тях без проблеми. Жилетката действително била преместена погрешно при пренасянето на склада от едно място на друго, но той успял да унищожи останалата част от дрехите, тъкмо тези, от които е можел да бъде свален биологичен материал.

Уиърд се намръщи замислено.

— Как така жилетката се е озовала толкова далеч от тялото?

— Когато се връщал с патрулната кола, Лоусън забелязал падналата в снега жилетка — бил я изпуснал, докато носел Роузи нагоре по хълма. Затова просто я натъпкал в някакъв жив плет, покрай който минавал — не можел да я остави в служебната кола. Така или иначе, вероятно се е чувствал в безопасност дори след подновяването на следствието, защото е знаел, че доказателствата не съществуват.

— Да, и тогава се появил Макфадън — единственият фактор, който не е бил в състояние да прецени поради стремежа на близките на момичето да съхранят доброто му име. Появил се човек, който имал всички основания да задава въпроси, да иска убиецът на Роузи да бъде заловен. Но продължавам да не разбирам за какво му е било да ни изтребва — каза Уиърд.

— Според Карен Макфадън не оставял Лоусън на мира. Непрекъснато настоявал да бъдат разпитани повторно някогашните свидетели. Особено държал да бъдем разпитани ние, защото бил убеден, че ние сме престъпниците. Сред материалите, които открили в компютъра му, имало и описание на всички негови разговори с Лоусън. На едно място Макфадън споменава колко е странно, че Лоусън не е забелязал нищо съмнително, докато е седял в патрулната кола. Когато казал това на Лоусън, той реагирал много остро, но Макфадън предположил, че се е раздразнил от критиката. Разбира се, сега вече е ясно, че Лоусън не е искал изобщо да се обсъждат неговите движения през нощта на убийството. Никой не се е замислил върху присъствието му близо до мястото, където беше открито тялото, но ако някой бе решил да изключи нас от уравнението, Лоусън би останал единственият друг човек, за когото се знаеше със сигурност, че е бил наблизо. Ако не беше ченге, щеше да е главният заподозрян.

— И така да е, защо все пак е трябвало да се захване с нас след толкова време?

Алекс се поразмърда на мястото си.

— Сега се налага да ти кажа нещо неприятно. Лоусън твърди, че бил изнудван.

— И кой го е изнудвал?

— Мондо.

Уиърд го изгледа стъписано.

— Мондо ли? Ти се занасяш. Каква е тази нова измишльотина?

— Боя се, че не е измишльотина. Помниш ли как загина Барни Макленън?

Уиърд потръпна.

— Как бих могъл да забравя?