Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Дали някой ще може да ги анализира? — попита той, без да си позволява излишни надежди.

— Разбира се — отвърна Соунс. Извади един хартиен плик от чекмеджето на бюрото, постави го върху предметните стъкла и ги побутна към Уиърд и Алекс. — Вземете ги. Ние имаме още образци за независим анализ, ако нещо излезе от цялата работа. Разбира се, трябва да се подишате, че сте ги взели.

Ръката на Уиърд се стрелна напред. Той взе стъклата, постави ги много внимателно в хартиения плик, а после пъхна плика в джоба си.

— Благодаря — каза той. — Къде да се подпиша?

Докато Уиърд записваше името си в някаква книга, Алекс изгледа любопитно Соунс.

— Защо решихте да постъпите така? — попита той.

Соунс свали очилата си и ги прибра внимателно.

— Защото ненавиждам неразрешени загадки почти толкова, колкото ненавиждам и немарлива следствена дейност — каза той и се изправи. — Освен това не бих искал да ми тежите на съвестта, ако се окаже, че хипотезата ви отговаря на истината.

— Защо завиваме тук? — попита Уиърд, когато Алекс включи мигача за десен завой в покрайнините на Гленроутс.

— Искам да съобщя на Лоусън, че Макфадън е пратил венците. Освен това ще се опитам да го убедя да възложи на Соунс анализ на наличните образци от боя.

— Само си губим времето — изръмжа Уиърд.

— Също както когато ходихме до Сейнт Монанс, за да хлопаме на вратата на празна къща.

Уиърд млъкна и Алекс скоро спря колата пред входа на полицейската централа. В приемната поискаха среща със заместник-началника.

— Искаме да разговаряме с него във връзка със случая Роузмари Дъф — поясни Алекс.

Упътиха ги към чакалнята. Двамата се разположиха там и започнаха да четат плакати за борбата с колорадския бръмбар и домашното насилие, съобщения за изчезнали лица и така нататък.

— Странно е как човек започва да се чувства виновен още с влизането си тук — отбеляза Алекс.

— Не и аз — каза Уиърд. — Аз отговарям пред по-висша власт.

След няколко минути една набита жена се появи в чакалнята.

— Аз съм следовател Пири — заяви тя. — За съжаление господин Лоусън не е тук, но аз водя възобновеното следствие по случая Дъф.

Алекс поклати глава.

— Искам да разговарям с Лоусън. Ще почакай.

— Няма смисъл. Господин Лоусън си взе два дни отпуск.

— Отишъл е на риболов — отбеляза иронично Уиърд.

Изненадана, Карен Пири отвърна:

— Всъщност той наистина е на риболов, на Лох… — и прехапа устни.

Уиърд беше още по-изненадан.

— Виж ти! Аз го казах просто на шега.

Карен се опита да прикрие смущението си.

— Вие сте господин Гилби, нали? — тя загледа внимателно Алекс.

— Да. Как разбрахте?

— Видях ви на погребението на доктор Кър. Искрено съжалявам за загубата ви.

— Точно затова сме тук — намеси се Уиърд. — Убедени сме, че човекът, който уби Дейвид Кър, има намерение да убие и нас двамата.

Карен си пое дълбоко дъх.

— Господин заместник-началникът ми разказа за разговора си с господин Гилби. Още тогава той ви е казал — тя отново погледна към Алекс, — че опасенията ви са неоснователни.

Уиърд изфуча вбесено.

— Ами ако ви кажем, че Греъм Макфадън е пратил венците?

— Какви венци? — попита озадачено Карен.

— Нали току-що казахте, че Лоусън ви е разказал всичко? — каза предизвикателно Уиърд.

Алекс се намеси, отбелязвайки на себе си, че на грешниците сигурно никак не им е лесно с Уиърд. Разказа на Карен за странните послания и установи със задоволство, че тя приема разказа му съвсем сериозно.

— Това наистина е много странно, но все още не доказва, че господин Макфадън е убиец.

— А как иначе е научил за убийствата? — попита искрено озадачен Алекс.

— Да, това е въпросът, нали? — подкрепи го Уиърд.

— Може да е прочел за смъртта на доктор Кър във вестниците — навсякъде имаше съобщения. Не би било много трудно да научи и за господин Малкиевич — благодарение на интернет светът стана наистина малък — отвърна Карен.

Алекс бе обзет отново от потискащо чувство за безсилие. Защо хората отказваха да приемат нещо, което според него беше очевидно?

— Но защо му е било да изпраща тези венци, ако не е убеден, че ние сме отговорни за смъртта на майка му?

— Той може да вярва, че вие сте виновниците, но това все още не доказва, че е готов да извърши убийство — отвърна Карен. — Господин Гилби, съзнавам, че сте притеснен. Но нищо от това, което ми разказахте, не доказва, че действително сте изложени на опасност.

Уиърд явно щеше да избухне всеки момент.