Вал Макдърмид - Далечно ехо

Разбира се, освен естеството на боята ние анализираме и физическите характеристики на петното — дали е капка, пръска или следа от стичане — той вдигна предупредително пръст. — Длъжен съм да ви предупредя, че не съм експерт в това отношение, така че няма нужда да ме разпитвате. Това не е моята специалност.

— По нищо не личи, че не сте — каза Уиърд. — И какво пише в бележките ви за следите от боя по жилетката на Роузи?

— Вашият приятел явно никак не обича усукванията — обърна се Соунс към Алекс, за щастие по-скоро развеселен, отколкото раздразнен.

— Просто знаем, че времето ви е прекалено ценно, за да го губите в излишни приказки — каза Алекс и се прокле вътрешно за угодническия си тон.

Соунс отново се зачете в бележките си.

— И това е вярно — каза той. — Боята в случая е била бледосин алифатен полиуретанов емайллак — такава боя не се използва често за вътрешно боядисване. По-често с нея се боядисват лодки или повърхности от фибростъкло. Не можахме да открием точно съвпадение с някой от нашите образци, но имаше подчертана близост с два вида бои за лодки в нашата библиотека. Най-интересна обаче беше формата на капчиците — приличаха на миниатюрни сълзи.

Алекс се намръщи.

— А какво означава това?

— Означава, че боята вече е била изсъхнала, когато е попаднала върху жилетката й. Става дума за микроскопични късчета засъхнала боя, несъмнено преминали върху дрехите й от някаква повърхност, върху която е лежала, най-вероятно килим.

— Значи на мястото, където е лежала тя, някой наскоро е боядисвал нещо, и по килима са били останали следи от боята? — попита Уиърд.

— Това може да се твърди с почти пълна сигурност. Но нека се върнем на странната форма. Ако боята е капала от четка или просто е пръснала върху килима, капките нямаше да изглеждат така. При това всички изследвани капки имаха абсолютно еднакъв профил.

— Но защо не сте включили всичко това в доклада си? — попита Алекс.

— Защото не бяхме в състояние да го обясним. Ако някой от свидетелите на обвинението се изправи пред съда и отговори на даден въпрос с „Не знам“, това може сериозно да подкопае самото обвинение. Един добър адвокат би оставил въпроса за боята за самия край на разпита, така че съдебните заседатели да запомнят най-ясно как шефът на съдебномедицинската лаборатория признава, че не знае отговора на тези въпроси — Соунс пъхна бележките си обратно в папката. — Затова и не споменахме нищо.

Алекс си каза, че е дошло време за единствения решаващ въпрос.

— А ако сега огледате отново веществените доказателства, бихте ли могли да дадете по-различен отговор?

Соунс го изгледа над очилата.

— Лично аз не. Но някой специалист по боите най-вероятно ще може да постигне някои полезни резултати при нов анализ. Разбира се, шансовете ви да откриете съответствие на тази боя, с която някой е боядисвал нещо преди двайсет и пет години, са незначителни.

— Това вече си е наш проблем — отвърна Уиърд. — Не може ли вие да изследвате материала?

Соунс поклати глава.

— Нали ви казах, далеч не съм експерт по тези въпроси. Но дори да бях, не бих могъл да дам разрешение за изследването без съответна заявка от полицията на Файф. А оттам не е постъпило искане за повторно изследване на следите от боя — той затвори с категоричен жест папката.

— Но защо? — попита Уиърд.

— Вероятно защото са решили, че не си струва да харчат пари за такова изследване. Казах ви вече, почти невъзможно е да се намери съответствие по показателите на боята след толкова време.

Алекс се отпусна отчаяно на стола си.

— Освен това е повече от ясно, че няма да успея да убедя Лоусън да предприеме нещо. Чудесно. Доколкото мога да преценя, вие току-що подписахте смъртната ми присъда.

— Не съм казал, че не съществува никаква възможност да бъдат проведени такива изследвания — каза меко Соунс. — Казах само, че те не могат да бъдат проведени в тази лаборатория.

— А как биха могли да бъдат проведени другаде? — попита Уиърд. — Никой не притежава образци от боята.

Соунс отново задърпа долната си устна, после въздъхна.

— Ние наистина нямаме образци от биологичния материал. Но сме запазили образците от боя — проверих специално, преди да дойдете. — Той отново отвори папката и извади пластмасов лист, разделен на малки джобчета. Във всяко от джобчетата имаше предметни стъкла за микроскопско изследване. Соунс извади три от тях и ги подреди на бюрото. Алекс ги гледаше с жадно любопитство. Не можеше да повярва на очите си. Петънцата от боя приличаха на синкава пепел от цигара.