Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Така и направих. Изпратих жена си и децата на едно място в планините, където човек, който ми има зъб, не би могъл да ги намери. А после и аз изчезнах — минах границата и отидох в Мексико. Лин, никога не ходи в Тихуана, освен ако нямаш железен стомах. Няма по-отвратителна храна на света, но това, което може да смути не само храносмилането, но и душата ти, е контрастът между пищната екстравагантност и лукса, сред които живеят там американците, и ужасяващата бедност на мексиканците. Казвам ти, засрамих се от хората, в чиято страна живея вече толкова години. Знаеш ли, мексиканците боядисват магаретата си на черти, за да ги представят за зебри и туристите да се снимат тях — дотам сме ги докарали.

— Стига с проповедите, Уиърд, карай по същество — прекъсна го Лин.

Уиърд се засмя.

— Бях забравил колко мразиш увъртанията. Е, добре. След погребението на Мондо се бях попритеснил доста, затова наех един частен детектив от Сиатъл — исках той да открие кой е изпратил онзи венец на погребението на Зиги. И той намери отговора — а отговорът е достатъчен повод за мен да се озова отново тук. Освен това си казах, че това наистина е последното място, на което човек, който ме търси, би очаквал да ме открие. Тук съм прекалено близо до вкъщи.

Алекс изви отчаяно очи към тавана.

— Явно си научил доста театрални трикове през изминалите години. Ще ни кажеш ли най-сетне какво откри или не?

— Човекът, изпратил венците, живее тук, във Файф. По-точно в Сейнт Монанс. Нямам представа кой е той и каква връзка би могъл да има с убийството на Роузи Дъф. Но знам името му и то е Греъм Макфадън.

Алекс и Лин се спогледаха тревожно.

— Затова пък ние знаем кой е той — отвърна Алекс. — Най-малкото имаме основания да предполагаме.

Сега беше ред на Уиърд да ги загледа озадачено.

— Така ли? И кой е той?

— Синът на Роузи Дъф — отвърна Лин.

Очите на Уиърд се разшириха от удивление.

— Тя е имала син?

— Никой не е знаел за съществуването му навремето. Бил е осиновен веднага след раждането — трябва да е бил на три или четири години, когато тя беше убита — каза Алекс.

— Ама че работа — каза Уиърд. — Е, това обяснява нещата, нали? Предполагам, че наскоро е научил за смъртта на майка си?

— Обадил се на Лоусън, когато отвориха отново студените досиета. Започнал да търси истинската си майка няколко месеца преди това.

— Ето ви и човек, който има мотив, ако е убеден, че вие четиримата сте виновни за смъртта й — каза Лин. — Трябва да научим нещо повече за този Макфадън.

— Трябва да научим дали е бил в Щатите през седмицата, когато загина Зиги — допълни Алекс.

— Как бихме могли да разберем? — попита Лин.

Уиърд вдигна ръка.

— В Атланта се намира централата на авиолинии „Делта“. Един от редовните богомолци в моята църква заема там доста висок пост. Надявам се той да има достъп до списъците на пасажерите. А доколкото знам, отделните авиокомпании си разменят постоянно такава информация. Освен това разполагам с данните от кредитната карта на Макфадън, което може да ускори процедурата. Ще се обадя на моя познат по-късно, ако не възразявате.

— Разбира се, обади се — каза Алекс и веднага след това наостри уши. — Това май е Давина. — Той веднага се упъти към вратата. — Ще я донеса тук.

— Чудесно си се справил, Уиърд — каза Лин. — Никога не съм предполагала, че можеш да водиш такова методично проучване.

— Забравяш, че бях математик, при това доста добър математик. Останалите ми изпълнения бяха просто отчаяна демонстрация, че нямам намерение да заприличам на баща си. Поне това успях да постигна, слава на Бога.

Алекс се върна с хленчещата Давина на ръце.

— Като че ли е гладна.

Уиърд стана и се загледа внимателното в мъничкото вързопче.

— Господи, тя наистина е много хубава — каза той с неочаквано нежен глас. После погледна към Алекс. — Сега вече и ти разбираш защо съм твърдо решен да спася живота си.

Отвън, застанал под моста, Макфадън се взираше в сцената пред себе си. Тази вечер цареше голямо оживление. Първо се появи онази жена, която бе забелязал за първи път на погребението. Направи му впечатление, че накрая вдовицата на Кър се качи в нейната кола. Проследи ги до един апартамент в Мърчънт Сити, а после, няколко дни по-късно, проследи и Гилби до същото място. Запита се каква ли е нейната роля в този сложен модел на взаимоотношения. Дали е просто приятелка на семейството — иди нещо повече?

Каквато и да беше, явно не бе добре дошла в дома на Гилби. Двамата с Гилби бяха отишли в кръчмата, но не стояха там дълго — само колкото да изпият по едно. После, когато Гилби се прибра отново у дома, се появи истинската изненада. Маккий се беше върнал в Шотландия. Поначало би трябвало да си е у дома, в Джорджия, и да се грижи за паството си. А ето го тук, отново във Файф, в дома на неговия съучастник. Човек не зарязва ежедневните си задължения, освен ако няма някаква много сериозна причина.