Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Какво търсите тук? — попита Лин.

— Значи Алекс не ви е казал? — отвърна провлечено Джаки.

— Какво да ми е казал?

Лин се обърна рязко към Алекс.

— Помолих Джаки да ми помогне — каза Алекс.

— Точно така — Джаки не изглеждаше засегната, по-скоро като че ли се забавляваше.

— Помолил си нея? — Лин не направи и най-малък опит да скрие презрението си. — Тъкмо жената, която е имала мотив да убие брат ми и необходимите контакти, за да осъществи намерението си? Алекс, как можа?

— Обърнах се към нея, защото това е и в неин интерес. Следователно можех да бъде сигурен, че няма да ни натопи, за да си осигури място за материала на първа страница — каза той, опитвайки се да успокои Лин, преди Джаки да се вбеси и да изчезне, без да му е съобщила дали е научила нещо.

— Тази жена няма да прекрачи прага на къщата ми — заяви категорично Лин.

Алекс вдигна ръце.

— Така да бъде. Чакай само да взема палтото си. Ще прескочим до кръчмата — ако нямаш нищо против, Джаки.

Тя сви рамене.

— Все ми е едно. Но ти черпиш.

Тръгнаха мълчаливо по лекия наклон надолу към кварталната кръчма. Алекс нямаше намерение да се извинява за враждебността на Лин, а и Джаки явно не възнамеряваше да повдига въпроса. Когато взеха чашите си с червено вино и седнаха, Алекс повдигна въпросително вежди.

— Е, имаме ли резултати?

Джаки доби самодоволен вид.

— Открих името на човека, който е изследвал веществените доказателства по случая Роузи Дъф в съдебномедицинската лаборатория. Хубавото е, че той продължава да се занимава със същата работа. Сега е професор в Дънди. Името му е Дейвид Соунс, и доколкото разбирам, е голям капацитет.

— И кога смяташ да разговаряш с него? — попита Алекс.

— Аз няма да разговарям с него, Алекс. Това е твоя работа.

— Моя работа ли? Но аз не съм журналист! Как ще го убедя да разговаря с мен?

— В тази история ти можеш да изгубиш значително повече от мен. Кажи му истината, опитай се да го накараш да те разбере и го помоли, ако разполага с някакви сведения, които биха придвижили следствието напред, да ти ги предостави.

— Но аз нямам никаква представа как да подхвана нещата — възрази Алекс. — Пък и защо му е на Соунс да ми казва каквото и да било? Нали така би излязло, че той е пропуснал нещо при първото изследване?

— Алекс, ти успя да ме убедиш да рискувам да изпадна в много неудобно положение заради теб, а откровено казано, аз не харесвам особено нито теб, нито неприятната ти, дребнава жена. Затова си мисля, че ще успееш да убедиш и Дейвид Соунс да ти каже това, което те интересува — още повече, че ти всъщност не го караш да признава, че е пропуснал нещо навремето. Ти питаш за неща, които не са включени в доклада напълно основателно, защото по онова време не са се поддавали на анализ. Ако наистина държи на работата си, той сигурно ще поиска да ти помогне. Освен това е много по-вероятно да откаже да разговаря именно с журналист, който може да преиначи нещата така, че да го представи като некомпетентен — Джаки отпи малко от виното, изкриви лице и стана. — Обади се, ако пак се добереш до нещо, което може да бъде от полза и на мен.

Лин седеше в зимната градина, загледана в светлините, които трептяха по устието на Форт. Влажният въздух ги обвиваше в лека мъглица и им придаваше напълно неоснователна тайнственост. Тя чу как се хлопна входната врата, после Алекс извика:

— Прибрах се!

Но преди той да успее да дойде при нея, някой отново позвъни на вратата. Който и да беше, Лин нямаше настроение да посреща гости.

Далечните гласове ставаха по-отчетливи, докато разговарящите идваха към зимната градина, но Лин все още не можеше да разбере кой е новият им гост. После вратата се отвори и пред нея застана Уиърд.

— Лин! — възкликна той. — Научих за красивата ти дъщеря и реших да дойда да я видя.

— Уиърд — Лин трепна учудено. — Ти си последният човек, когото очаквах да видя тук.

— Чудесно — отвърна той. — Да се надяваме, че и други са на същото мнение — той я погледна загрижено. — Как се справяш?

Лин се притисна в прегръдката му.

— Знам, че звучи глупаво, като имаш предвид колко рядко се виждахме с Мондо, но той ми липсва.

— Разбира се, че ще ти липсва. Липсва на всички ни, и винаги ще ни липсва — беше част от нас, а вече го няма. Съзнанието, че е отишъл при своя Спасител, е малка утеха за нас, които сме го загубили — те помълчаха за миг, после Лин се отдръпна.

— Но какво правиш тук? — попита тя. — Мислех, че веднага след погребението си заминал обратно за Америка.