Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Много добре, сър — въздъхна Карен.

Лоусън я потупа бащински по рамото.

— Хайде да забравим за момент случая Роузи Дъф, там очевидно нямаме шанс за напредък. — Той се обърна към останалите. — Робин, доколкото си спомням, сестрата на Лесли Камерън беше специалист по психологическо профилиране?

— Точно така. Доктор Фиона Камерън — ако си спомняте, тя беше замесена в случая с убийството на Дру Шанд в Единбург преди няколко години.

— Да, така беше. Е, може би е редно да посетим доктор Камерън, за да я уведомим; че имаме заподозрян по убийството на сестра й. Не забравяй да уведомиш и прес секретариата, но не преди да си разговарял с доктор Камерън. Не е редно тя да научи новината от вестниците.

Очевидно разговорът беше приключил. Лоусън допи уискито си и се упъти към вратата. На прага спря и се обърна назад.

— Чудесно се справи, Робин. Това ще се отрази положително на всички нас. Благодаря ти.

Уиърд бутна настрани чинията си. Храната беше плувнала в мазнина, при това порциите бяха огромни — според него само една би стигнала на някое бедно мексиканско семейство за ден-два. Чувстваше се зле, защото бе изтръгнат от обичайния си начин на живот. Нещата, които правеха живота му приятен, бяха далечни като сън. Очевидно само вярата не бе в състояние да му осигури пълно душевно спокойствие. Явно не беше в състояние да оправдае собствените си житейски идеали.

Докато келнерът разчистваше останките от специалитета, Уиърд извади мобилния си телефон и набра номера на Пийт Мейкин. След обичайните поздрави той насочи разговора директно към въпроса, който го интересуваше.

— Някакъв напредък?

— Засега само елиминирам възможности. Взех адресите на трите цветарски магазина, които обикновено доставят цветя за погребения в онзи крематориум. Но и на трите места са сигурни, че никога не са изработвали венец, който да отговаря на вашето описание. Съгласни са, че и венецът, и текстът на картичката са необичайни и не биха забравили, ако са изпълнявали такава поръчка.

— Тогава какво предлагате?

— Амиии… — провлече Мейкин, — в същия район има още поне пет-шест цветарски магазина. Ще обиколя всички, но това ще ми отнеме ден-два, защото утре трябва да отида в съда, призован съм за свидетел по едно дело за измама. Но вие бъдете спокойни. Ще подновя търсенето веднага щом приключа със съда.

— Благодаря ви за откровеността, господин Мейкин. Ще ви се обадя отново след два дни, за да разбера как вървят нещата — Уиърд прибра телефона обратно в джоба си. Краят на тази история още не се виждаше.

Джаки постави нови батерии на диктофона си, пъхна две химикалки в чантата си и излезе от колата. Беше приятно изненадана от любезността на прес секретаря на полицията, към когото се бе обърнала веднага след разговора си с Алекс.

Беше подготвила своята версия — имала намерение да напише голям материал, за да сравни работните методи на полицията преди двайсет и пет години и сега. Решила, че най-подходяща база за сравнения би й дал един преглед на студените досиета, които се преразглеждат в момента от полицията на Файф. Така би могла да влезе в контакт със следователи, които са напълно в течение с дадения случай. Подчерта категорично, че няма намерение да критикува работата на полицията в материала си; интересът й бил насочен просто към промените в процедурата и практиката, предизвикани от новостите в науката и промените в законодателството.

Прес секретарят й се обади още на следващия ден.

— Имате късмет. В един от разглежданите случаи става дума за убийство, извършено точно преди двайсет и пет години. По стечение на обстоятелствата сегашният заместник-началник на полицията е бил първият представител на полицията, озовал се на местопрестъплението — той даде съгласието си да го интервюирате. Освен това ви уговорих и среща със следовател Карен Пири, която води подновеното следствие — тя е запозната със случая в подробности.

И ето я сега тук, пред бастиона на полицията във Файф. Рядко й се случваше да нервничи преди интервю. Достатъчно дълго се занимаваше с тази работа, за да се притеснява излишно. Беше интервюирала най-различни типове хора — стеснителни, отракани, развълнувани, уплашени, превзети, самоизтъкващи се, закоравели престъпници и измъчени жертви на престъпления. Но днес наистина чувстваше прилив на адреналин в кръвта. Когато се съгласи с Алекс, че и тя ще има полза от осъществяването на неговата идея, тя беше напълно убедена в думите си. След разговора им бе лежала с часове в леглото си, обмисляйки какво отражение би могло да има върху живота й подозрението, че е била замесена в убийството на Дейвид Кър. Затова и днес се подготви за интервюто особено старателно, подбра по-консервативни дрехи и се постара да добие възможно най-безобиден вид. Този път по ушите й имаше повече дупки, отколкото обици.