Вал Макдърмид - Далечно ехо

— Току-що ми се обадиха от полицията в Манчестър. Арестували някакъв тип по подозрение в изнасилване — престъплението било извършено преди няколко седмици в Рокдейл. Когато пуснали неговите резултати от ДНК-теста за компютърен анализ, те съвпаднали с данните от наш случай.

Лоусън се закова на място.

— Лесли Камерън?

Робин кимна.

Лоусън вдигна чашата си в безмълвен тост. Убийството на Лесли Камерън беше един от случаите, които нямаше да забрави никога — също както не можеше да забрави убийството на Роузи Дъф. Лесли Камерън беше студентка от университета в Сейнт Андрюз — изнасилена и убита, когато се прибирала в общежитието. Също както в случая с Роузи, убиецът не беше открит. Някои следователи се бяха опитали да намерят връзка между двата случая, но нямаше достатъчно общи характеристики, за да се приеме теорията за основателна. Не беше достатъчен само фактът, че наистина по това време в Сейнт Андрюз нямаше други случаи на изнасилване, последвано от убийство. Лоусън помнеше спора от времето, когато самият той беше младши инспектор, и бе склонен да поддържа теорията за съществуваща връзка между двете убийства.

— Помня случая много добре — каза той.

— Тогава проведохме допълнителен ДНК-анализ, но когато го въведохме в системата, не намерихме съответствия — продължи Робин. По устните му плъзна усмивка — рядък гост на изпитото му лице. — Въведох данните в паметта и продължих да ги сравнявам с новопостъпилите резултати от ДНК-анализи по престъпления от сексуален характер. Не постигнах нищо — до момента, в който ми се обадиха от Манчестър. Като че ли най-сетне имаме напредък.

Лоусън го потупа по рамото.

— Чудесно, Робин. Ще отидеш ли да присъстваш на разпита?

— Разбира се. Не бих се лишил от удоволствието да видя изражението на онзи тип, когато разбере за какво ще го разпитваме.

— Добри новини наистина — Лоусън огледа усмихнато останалите от екипа. — Нали виждате — достатъчно е да изчакаме момента на пробива и успехът ни е гарантиран. А как се справяте вие, останалите? Карен, успя ли да се добереш до някакви сведения за някогашния приятел на Роузи Дъф — онзи, който вероятно е баща на Макфадън?

Карен кимна.

— Джон Стоуби. Колегите от тамошната полиция вече са говорили с него. Имат и резултат — излиза, че Стоуби разполага със съвършено алиби. В края на ноември 1978 си счупил крака при падане от мотоциклет. В нощта, когато е била убита Роузи, той е бил с шина от бедрото до пръстите на крака. Изключено е да е обикалял из Сейнт Андрюз в онази виелица.

Лоусън повдигна вежди.

— Този Стоуби явно има доста крехки кости. Надявам се, че са проверили медицинския му картон?

— Стоуби дал съгласието си за проверка и се оказало, че говори истината. Така че и в това отношение ударихме на камък.

Лоусън се обърна към нея, така че двамата се изолираха от останалите.

— Щом казваш, Карен — той въздъхна. — Не знам дали да не свържа Макфадън със Стоуби. Така вниманието му може да се отклони от следствието.

— Продължава ли да ви досажда?

— Обажда се поне два пъти седмично. Иска ми се никога да не беше се появявал.

— Все пак ми предстоят още разговори — с тримата живи свидетели.

Лоусън направи гримаса.

— Оказва се, че всъщност са двама. Съвсем наскоро научих, че Малкиевич е загинал при пожар в собствения си дом малко преди Коледа. Има подозрения за умишлен палеж. А пък след като и Дейвид Кър стана жертва на убийство, Алекс Гилби си е набил в главата, че някакъв луд отмъстител си е поставил за цел да убие и четиримата.

— Какво?!

— Той поиска среща с мен преди два дни. Това си е същинска параноя и нямам никакво намерение да го окуражавам допълнително. Дори ти предлагам да се откажеш засега от разпит на свидетелите. И без това не виждам каква полза би имало от тези разговори след толкова много години.

Карен се запита дали да възрази. Тя също не очакваше някакъв значителен напредък в резултат на повторния разпит на свидетелите, но беше прекалено педантична по нрав, за да остави непроучена и най-незначителната възможност.

— Ами ако все пак Гилби се окаже прав? Искам да кажа, не е много лесно всичко да се отпише като поредица от съвпадения. Макфадън се появява на сцената, установява, че няма надежда ние да открием убиеца на майка му, и двама от някогашните заподозрени биват убити.

Лоусън подбели очи.

— Явно прекарваш прекалено много време в тази стая, Карен. Започваш да халюцинираш. Разбира се, че Макфадън не е тръгнал да се прави на Чарлз Бронсън в „Смъртно желание“. За бога, та той е уважаван специалист по информационни технологии, а не някакъв маниак! Защо ни е да нападаме човека с разпити за някакви убийства, които дори не са били извършени на наша територия?