Вал Макдърмид - Преследвачът

Кевин бе клюмнал над чаша кафе като плачеща върба, а до него стоеше зарязана чиния с него, изпържено набързо. Карол издърпа стола срещу него.

— Ще имаш ли нещо против да ти правя компания?

— Бъди мой гост — великодушно каза той. Вдигна поглед и докара някакъв спомен от усмивка, докато махаше непокорните къдрици от челото си.

— Как върви?

— Вероятно много по-лесно, отколкото е за теб и Боб.

— Що за птица е онова експертче от Министерството на вътрешните работи?

Карол обмисли за момент отговора си.

— Той е внимателен, бърз, точен, но в никакъв случай не претендира, че е всезнайко. Освен това не прилича на ония самонадеяни типове, които искат непременно да ни казват как да си вършим работата. Наистина е интересно да го наблюдаваш как работи. Той гледа на нещата от различна гледна точка.

— Какво имаш предвид? — попита Кевин, искрено заинтересуван.

— Когато ние оглеждаме едно престъпление, търсим физически следи, някаква начална брънка. Търсим неща, които да ни насочат с кого можем да поговорим или къде можем да потърсим. Когато той оглежда престъплението, не го интересуват всички тези неща. Иска да узнае защо физическите следи са оставени по начина, по който ги откриваме, така че от това да може да установи кой го е направил. Както ние използваме информацията да ни придвижва напред, той я използва, за да се върне назад. Кажи, има ли смисъл?

Кевин се намръщи.

— Звучи ми логично. Мислиш, че вече се е натъкнал на нещо?

Карол сви рамене.

— Все още е много рано. Но всъщност — да, от първи впечатления мисля, че има какво да предложи.

Кевин се ухили.

— Да предложи нещо по разследването или да предложи нещо на теб?

— О, майната ти, Кевин — извика Карол, уморена вече от злонамерените намеци, които я следваха из работата. — За разлика от други не си предлагам задника там, където си изкарвам хляба!

Той веднага се почувства неудобно.

— Само се шегувах, Карол, честна дума!

— Предполага се, че шегите трябва да бъдат забавни.

— Добре де, добре, съжалявам! Как се работи все пак с него? Точен тип ли е, или какво?

Карол заговори бавно, като премерваше думите си:

— Като имам предвид, че прекарва работното си време, опитвайки се да проникне в съзнанието на психопатите, той изглежда доста нормално. Има нещо доста… затворено у него. Поддържа дистанция. Гледа да не се издава открито какво чувства. Но се отнася към мен като с равна, а не като с някое тъпо ченге. Той е на наша страна, Кевин, и това е главното. Подозирам, че е от онези работохолици, които са по-запалени да доведат работата си докрай, отколкото да си живеят живота. А като говорим за свършена работа, Попай каза, че е излязло нещо за ченгето Коноли.

Кевин откърти една въздишка.

— Не знам колко струва като информация. Една съседка се прибирала вкъщи от работа в шест без десет. Знае времето, защото по радиото тъкмо започнала програмата за нивото на реката. Коноли правел обичайната си обиколка. Когато го видяла, той затварял капака на колата си. Бил облечен в работен гащеризон. Според съседката трябва да е работил по машината си, както често го е правел. Докато тя слязла от колата си и влязла в дома си, Дамиен дал на заден ход към гаража. Същата съседка излязла около час по-късно на път за ежедневната си игра на тенис и забелязала колата на Коноли паркирана на улицата. Била малко изненадана, тъй като той никога не оставял возилото си на открито, особено пък по тъмно. Видяла също, че гаражът му свети. Е, това е всичко.

— Гаражът под къщата ли е?

— Не, но е залепен за нея и има врата, която води към кухнята.

— Значи, изглежда, че той е бил отмъкнат от къщата?

Кевин сви рамене.

— Кой знае. Няма никакви следи от борба. Говорих с един от криминолозите, които преобърнаха цялата къща, но ни предупреди предварително да не затаяваме дъх в очакване.

— Звучи точно както с първите двама.

— Това каза и Боб — сподели Кевин и бутна стола си назад. — По-добре да изчезвам. Довечера ще се пуснем из града.

— Значи може да налетя на теб по-късно — каза Карол. — Доктор Хил иска да минем през всички местопрестъпления горе-долу по времето, когато телата са били изхвърлени.

Кевин се изправи на крака:

— Само не му позволявай да говори с никакви странни типове.

Тони извади пластмасовата опаковка с лазаня от микровълновата фурна и седна на барплота в кухнята. Беше успял да вкара цялата съществена информация, която можа да открие за четирите жертви. После прехвърли файловете на дискета, така че да може да ги обработи вкъщи, докато чака Карол да пристигне. Когато стигна спирката на трамвая, усети, че е прегладнял. Тогава си спомни, че не беше ял нищо от сутрешната си зърнена каша. Така се бе концентрирал в работата си, че дори не беше забелязал. Откри глада си със странно задоволство. Това означаваше, че дотолкова се бе увлякъл в заниманията си, че напълно бе изключил за себе си. Знаеше от дългогодишния си опит, че се справяше най-добре с работата си, когато забравяше за съществуването си и успяваше да влезе под кожата на друго човешко същество, заключен в чуждата логика, настроен на вълна от различни чувства.