Вал Макдърмид - Преследвачът

— Нещо ново?

Стансфийлд се отдели от оперативните служители и каза:

— Добре, момчета, само карайте по-бързо. — После се приближи до Карол и продължи: — Нищо особено. Екипът на „ХОЛМС“ се изтрепаха от работа да предъвкват и вкарват в компютъра информацията, която имаме до тук. Да видим те до какви изводи могат да стигнат. Крос ни заповяда да приберем на топло всички заподозрени, които са обратни. Убеден е, че някой от тях е нашият човек и ще направи големия удар.

Карол поклати глава:

— Чиста загуба на време.

— Ти го каза. Мога да се обзаложа, че това копеле пак няма да се оформи в един образ. Все пак Кевин събра екип, който ще излезе довечера да опита нещо малко по-различно — обясни той, като извади и запали поредната си цигара. Метна празния пакет в близкото кошче с израз на отвращение, изписан на лицето му. — Ако скоро не получим шибаната почивка, ще трябва да предявя иск за покриване на разходите ми по скапаната никотинова консумация.

— А аз пия толкова много кафе, че ръцете ми вече треперят като на алкохолик — оплака се Карол. — Е, каква е тази идея на Кевин?

„Тактично измъкване. Първо съчувствие и разбиране, после въпросите“ — помисли си тя. Стори й се много забавно как измъкването на информация от колегите следваше същите правила, както и разпитването на заподозрени.

— Той има екип, на който е възложил шпионска дейност. Те ще се пуснат в района на гейовете, като ще се съсредоточат предимно в клубовете и кръчмите с репутация за садо-мазо. — Стансфийлд подсмръкна. — Всички се впуснаха в незаконна търговия и изкрънкаха кожени панталони от рокерите.

— Заслужава си да се опита — съгласи се Карол.

— Аха. Е, нека се надяваме, че Кевин не изпраща група прикрити педерасти, какъвто се оказа Дамиен Коноли. Последното нещо, което искаме, е букет самодиви от специалните части да свършат, заключени със собствените си белезници.

Карол отказа да възвеличае коментара с отговор и се насочи към кабинета си. Ръката й бе вече върху дръжката, когато гласът на Крос прогърмя в залата:

— Следовател Джордан! Донеси персоната си при мен!

Карол затвори очи и преброи до три.

— Идвам, сър — извика тя бодро, като се обърна и закрачи през залата към временния кабинет на Крос.

Беше се настанил там само от ден, но вече го бе маркирал, както котаракът бележи територията си. Стаята вонеше на цигарен дим. Полуизпити пластмасови чашки кафе стратегически бяха поставени на перваза на прозореца и върху бюрото и в тях плуваха фасове. На стената се мъдреше дори календар с голи мадами, доказващ, че дискриминацията срещу жените бе жива и добре работеше за рекламната индустрия. „Не са ли разбрали още, че именно жените стояха пред рекламите в супермаркетите, решавайки вместо тях коя марка водка да купят?“

Като остави вратата малко отворена, за да влиза въздух, Карол пристъпи в кабинета на Крос и каза:

— Сър?

— Какво чудо излезе накрая?

— Малко е рано за заключения, сър — отвърна тя весело. — Той ще трябва първо да изчете всички доклади, които му преснимах.

Крос измърмори:

— Аха! О, бях забравил, че той е един проклет професор! — Последните думи бяха изсъскани саркастично. — Всичко черно на бяло, а? Кевин има някакви нови материали по делото на Коноли. Ще трябва да прескочиш до него. Има ли още нещо, следовател? — попита той войнствено, като че ли тя бе този, който му се беше натрапил на главата.

— Доктор Хил има предложение, сър. Става въпрос за белезите от изгаряния по тялото на Коноли. Той се чудеше дали някой от екипа на „ХОЛМС“ би могъл да направи статистически анализ на формите.

— Какво, по дяволите, е статистически анализ на формите?! — извика Крос и удави фаса си в една чашка за кафе.

— Мисля, че това означава…

— Няма значение, няма значение — прекъсна я Крос. — Иди виж дали някой долу знае на какво, по дяволите, сте попаднали.

— Да, сър. О, и още нещо. Ако не можем да го направим тук, моят брат би могъл да свърши тази работа — той се занимава с компютри.

Крос се втренчи в нея с безизразно лице за момент. Когато проговори, бе олицетворение на вежливостта:

— Добре, действай. В края на краищата господин Брандън ти даде картбланш.

„Значи така звучи прехвърлянето на топката!“ — помисли си Карол, докато слизаше по стълбите към кабинета на екипа „ХОЛМС“. Петминутен разговор с изтормозения следовател Дейв Улкот я убеди в това, в което вече се съмняваше. Екипът му нямаше нито програмните продукти за тази цел, нито нужните познания и сръчност на специалистите, за да направят анализите, които Тони искаше. Докато слизаше към бюфета, за да открие Кевин Матюс, Карол се надяваше, че Майкъл ще може да запази пълна дискретност. Поддържането на тайна и мълчание около технологическото развитие беше нещо съвсем различно от това да издържиш на изкушението да пуснеш някоя клюка около тясно специализираното и секретно разследване за убийство. Ако той я разочароваше, можеше само да плесне с ръце и да каже сбогом на всякаква бъдеща кариера.