Вал Макдърмид - Преследвачът

Тяхната неохота да говорят увеличава съществуващото подозрение на гейовете към полицията. Те се опасяват, че властите ценят живота на хомосексуалистите по-малко, отколкото на другите членове на обществото.

Точно както процедираха и с убийствата на «невинните» жени и проститутките, които пренебрегваха, преди полицията да насочи цялото си внимание към йоркширския убиец психопат. За съжаление трябваше да бъде убит полицай, та Централното управление на полицията в Брадфийлд да възприеме Странния убиец на сериозно.

Въпреки това ние настояваме гей общността напълно да съдейства на полицията. Искаме също полицията да разследва тези ужасяващи убийства прецизно и с необходимото състрадание към засегнатите брадфийлдски гейове. Колкото по-скоро пипнат този свиреп похотлив убиец, толкова по-сигурни ще бъдем всички ние.“

„Обичайната смес от самодоволство, възмущение и нереални изисквания“ — обясни Тони на бръшляна, плъзнал около прозореца. После изряза статиите и ги разпростря върху бюрото си. Включи портативното касетофонче и заговори:

— „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“. Двадесет и седми февруари. Най-сетне Ханди Анди направи големия си удар. Чудя се колко ли важно е това за него. Един от принципите на създателите на профили на серийните убийци е, че престъпниците копнеят за реклама, която е като кислород за тях. Но този път не съм толкова сигурен, че той е твърде обезпокоен за това. Нямаше никакви съобщения след първите две убийства и нито едно от тях не получи толкова много гласност след първоначалното откриване на телата. И въпреки че последва съобщение, насочващо полицията чрез един вестник към третото тяло, тази бележка нямаше никакви претенции към предишните две убийства. Чудех се върху това, докато следовател Джордан не ми предложи алтернативно обяснение за бележката и придружаващата я видеокасета, а именно, че без тях тялото можеше да лежи неоткрито доста дълго време. Така че, докато Ханди Анди не бе обзет от манията да създава стряскащи заглавия и паника, поне бе ясно, че той искаше телата да бъдат открити, докато все още се разпознават като негово дело.

Той изключи касетофона с въздишка. Въпреки че вече бе обърнал гръб на академичните години, не можеше да избяга от навиците си — да записва на касетофон всеки етап от процеса на работата. Перспективата от това разследване да излезе необработен материал за статии или дори книга бе нещо, на което Тони трудно можеше да устои.

— Аз съм канибал — обясни той на цветето. — Понякога се отвращавам от себе си.

После събра изрезките и ги пъхна в една папка, където събираше статии от вестниците. Отвори кутиите и измъкна купчините документи, които те съдържаха. Карол бе залепила прилежно етикети на всички. „Равни печатни букви“ — отбеляза наум Тони. Една жена, която не се притесняваше да се изразява писмено.

За всяка жертва имаше доклад на патолога и предварително съдебно проучване. Твърденията на свидетелите можеха да се разделят на три групи. Произход (на жертвата), Свидетел (на местопрестъплението) и Разни. Докато разглеждаше папките с произхода (на жертвата), той придърпа въртящия се стол до масата, където стоеше компютърът му. Когато бе пристигнал в Брадфийлд, университетът му бе предложил да го свържат към тяхната мрежа. Тогава им отказа, като не желаеше да си губи времето, като изучава нов куп указания, когато се чувстваше напълно в свои води със собствения си компютър. Сега бе доволен, че не му се налагаше да добавя пароли за сигурност към списъка тревоги, които го държаха буден през нощта.

Тони извика специално поръчания софтуер, който щеше да му позволи да направи сравнение между жертвите, и започна дългото блъскане по вкарване на данните.

Пет минути в полицейския участък на улица „Скаргил“ бяха достатъчни, за да накарат Карол да пожелае да се върне направо вкъщи. За да се добере до кабинета, който й беше отпуснат, докато трае разследването, тя трябваше да прекоси по дължина главната зала за съвещания на целия екип, работещи по случая. Броеве от вчерашния вестник бяха разхвърляни по половината бюра и я подразниха с дебелите си черни заглавия. Боб Стансфийлд стоеше с двама детективи в средата на залата и й подвикна, като мина покрай тях:

— Добрият доктор се оттегли вече, а?

— От това, което видях от добрия доктор, Боб, разбрах, че той може да даде няколко добри урока на шефовете ни в извънработно време — каза Карол, съжалявайки, че не можа да измисли нищо по-остро, за да го скастри. Без съмнение щеше да й хрумне часове по-късно, докато релаксира под душа. От друга страна, може би беше добре, че не се натъкна на нещо твърде унищожително. По-добре да не отчуждава момчетата повече — и без това назначението й вече го бе направило. Седна и се усмихна: