Вал Макдърмид - Преследвачът

Бях стреснат и изваден от мечтателния унес от телефона. Оставих го да звъни и отидох до кухнята. Намерих бутилка почистващ препарат и един парцал и грижливо заличих всички петна по коридора. Хвърлих използвания парцал в чантата си, след което донесох прахосмукачката. Минах целия коридор бавно и внимателно, за да залича всички следи от борбата по здравия берберски килим. После довлякох машината с мен право в гаража, където я оставих в един ъгъл. Там изглеждаше така, като че ли винаги е била там. Доволен, че премахнах всички следи след себе си, аз се метнах в колата на Адам, натиснах дистанционното на връзката му с ключовете и запалих мотора. Вратата на гаража се вдигаше плавно пред мен.

Затворих вратата след себе си и потеглих. Можех да чуя приглушените шумове, идващи от багажника на колата. Порових в жабката, докато открия касетката на „Ует, ует, ует“. Пъхнах я в касетофона и увеличих звука. Пеех заедно с музиката, докато излизах от града и се насочвах към пустите полета.

Притеснявах се, че колата на Адам може да не изкара целия път, и се оказах прав. На около километър от дома ми пътят стана твърде избуял с трева и набразден от коловози със засъхнала кал. С тежка въздишка трябваше да изоставя колата и да се кача до къщата да взема, количката. Когато отворих багажника, за да го прехвърля в нея, той ме гледаше с ужасени, широко отворени очи. Но заглушените му викове бяха напразно губене на време — така или иначе той вече не можеше да ме трогне. Извлякох го от колата най-безцеремонно и го прехвърлих в количката. Изкачването на последната част от пътя ми се видя доста тежко, тъй като постоянното му мятане правеше управлението на количката по-трудно. За щастие леля Дорис бе проявила предвидливостта да купи подходяща строителна количка — от тези с две колела отпред.

Когато стигнахме фермата, отворих капака на пода. Мазето долу изглеждаше мрачно и гостоприемно. Очите, на Адам щяха да изхвръкнат от орбитите си от ужас. Погалих меката му коса и казах: „Добре дошъл в царството на удоволствията!“

След като изпрати Карол до колата, Тони пресече двора до големия магазин и си купи един вечерен вестник. Ако Ханди Анди бе жадувал за публичност, накрая я бе постигнал. Страх и отвращение се ширеха из страниците на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“. В интерес на точността на пет от тях — първа, втора, трета и двадесет и четвърта — двадесет и пета, плюс уводната статия, също посветена на Странния убиец. Ако по прякора може да се съди за тези, които са го пуснали, то за полицията можеше да се каже, че са се раздрънкали като правителствена комисия.

„Няма да ти хареса да те наричат Странния убиец, нали, Анди?“ — размишляваше на глас Тони, докато се връщаше обратно към офиса си. Седнал отново на бюрото си, той прелисти вестника. Пени Бърджес бе имала плодотворен ден. От първата страница крещеше заглавието „СТРАННИЯ УБИЕЦ НАНАСЯ ОТНОВО УДАР!“ Беше по протежението на цялата страница. Отдолу с по-ситен шрифт на читателите се обясняваше: „Полицията допуска, че из града дебне сериен убиец.“ Отдолу се намираше потресаващото съобщение за откриването на тялото на Дамиен Коноли и снимка на трупа, обърнат по корем. На втора и трета страница се мъдреше сензационно резюме на предишните три случая, допълнено със скицирана карта. „Тухли без слама, много добре!“ — промърмори Тони под носа си, докато гледаше през прозореца към разпрострелия се отдолу център.

„ГЕЙОВЕТЕ СА УЖАСЕНИ ОТ СТРАННИЯ УБИЕЦ ЧУДОВИЩЕ“ — достатъчно ясно казано, та да не оставят никакво съмнение у читателите си кой според „Сентинъл Таймс“ е в рисковата група. Вестникът фокусираше вниманието на предполагаемата истерия, обхванала обществото на гейовете. За по-пълна информация статията бе допълнена с вътрешни снимки на кафето, барове и клубове, които изкарваха обстановката достатъчно западнала, та да поощрят предразсъдъците на читателите си.

— О, момче! — възкликна Тони. — Ти наистина ще намразиш това, Анди!

После обърна на уводната статия.

„Най-сетне — зачете той — полицията призна това, което много от нас допускаха от известно време. Сериен убиец шета на воля из Брадфийлд. Негов обект са младите, самотни мъже, които често се отбиват в мръсните гей барове.

Позор е, че полицията не предупреди досега хомосексуалистите от града ни да си отворят очите на четири. В зоната на здрача с анонимни партньори и случаен секс едва ли е трудно за това хищно чудовище да открие желаните жертви. Мълчанието на полицията може само да е облекчила убиеца.