Вал Макдърмид - Преследвачът

— Почакай за секунда, сега ще ти покажа.

Карол отвори една от кутиите и измъкна голяма мащабна карта, която не бе забравила да вземе със себе си. Разгъна я и я простря на пода. Тони стана от бюрото и коленичи до нея. Веднага усети аромата му — смес от шампоан и собственото му слабо животинско ухание. Нямаше и помен от парфюмите и одеколоните за след бръснене, предназначени за расови мъжкари. Тя наблюдаваше бледата му четвъртита ръка, положена върху картата с къси, почти набити пръсти с изрядно поддържани нокти и редки черни косъмчета в основата на всеки пръст. Ужасена, тя почувства възбудата на желанието си. „Същински пубер! Колко трогателно! — укоряваше се тя свирепо. — Като ученичка, която започва да лети във въображението си с първия учител, който я похвали за работата й. Кога ще пораснеш, Карол?“

Сега, скрита зад маската си, увлечено показваше местата по картата. Премести пръст.

— „Кромптън Гардън“ е тук. Улица „Канал“ е на около километър и половина оттам, ето тук. А кръчмата „Кралицата на сърцата“ е точно тук, някъде по средата между двете.

— Дали можем да допуснем, че той е добре запознат с територията си? — попита Тони, докато нахвърляше собствена карта в ума си с местата на убийствата.

— Така мисля. „Кромптън Гардън“ очевидно се е превърнало в хубаво бунище, но другите две намекват за доста висока степен познаване на Темпъл Фийлдс.

Карол приклекна, като се опитваше да разбере дали моделът на местопрестъпленията намеква за подход от специална посока.

— Нужно ми е да огледам местата. За предпочитане около времето, когато телата са били намерени. Знаем ли кога е било това?

— За Адам не. Предполагаемото време на настъпване на смъртта е час преди или след полунощ, но не преди това. С Пол знаем, че прагът е бил чист до три през нощта. Смъртта на Гарет се преценява между седем и девет вечерта, преди тялото да бъде открито. А при Дамиен се знае със сигурност, че в двора е нямало труп поне до единайсет и тридесет — изрецитира Карол, стиснала очи, за да си припомни информацията.

Тони се улови, че е забил хипнотично поглед в лицето й, доволен от свободата, която му се предоставяше от затворените й клепачи. Дори без живите очи той разбираше, че тя имаше класическа красота. Хубав овал на лицето, високо чело, чиста бледа кожа и гъста руса коса, подстригана леко етажирано. Силна решителна уста. Една бразда се появяваше между веждите й, когато се концентрираше. Преценката му бе направена с клинична рутинност така, като че ли бе снимка от медицинския картон за състоянието на някой болен. Защо става така — да срещне жена, която всеки нормален мъж би преценил като привлекателна, а в него нещо се затваряше? Дали защото отказваше да си позволи да почувства първите вълнения и тръпки, които могат да го завлекат до място, където ще изгуби контрол върху себе си и където го дебне съжалението. Карол отвори очи и в тях пробягна изненада, когато установи, че е наблюдавана.

Тони почувства, че ушите му пламват, и се върна обратно към картата.

— Значи той е нощна птица — каза внезапно. — И бих искал да огледам територията му тази вечер, ако мога. Сигурно ще можеш да намериш някой да ме разведе, за да можеш ти да поспиш малко.

Тя поклати глава.

— Не. Ако се справим с това тук до пет, ще се прибера вкъщи и ще дремна малко. Ще те взема около полунощ и тогава ще отидем. Така става ли? — попита след малко.

— Страхотно — отговори Тони, като се изправи на крака и се оттегли на бюрото си. — Стига ти да нямаш нещо против. — Вдигна отново снимките и си наложи да ги погледне пак през очите на Ханди Анди. — Направил е истинска пихтия от този, нали?

— Пол е единственият, който е пребит така жестоко. Гарет има нарези по лицето, но не се е стигнало до крайности. Лицето на Пол е смазано на каша — счупен нос, разбити зъби, раздробени скули и челюст. Аналните наранявания също са ужасяващи. Бил е частично изкормен. Степента на насилие е една от причините, заради която шефът ни чувстваше, че търсим друг извършител. Другият различен момент е, че нито един от неговите крайници не е изкълчен, за разлика от другите три трупа.

— Това ли е този, за когото вестниците писаха, че бил покрит с чували за боклук?

Карол кимна.

— Същата разновидност като парчетата, открити под тялото на Адам.

Преместиха се на Гарет Финеган.

— Ще трябва да помисля сериозно по този случай. Променил е начина на действие поне в два важни аспекта. Първо, мястото на захвърляне варира от Темпъл Фийлдс до „Карлтън Гардънс“. Това все още е запазена територия на гейовете, но все пак е отклонение. — Спря за малко и се разсмя гърлено. — Чуй ме. Като че ли не цялото му поведение е напълно ненормално. Вторият смущаващ момент е писмото и видеокасетата му до „Сентинъл Таймс“. Защо е решил да обяви местоположението на това тяло и не го е повторил с нито едно от другите?