Вал Макдърмид - Преследвачът

— Само част от тях. Има още една кутия и няколко папки със снимки в колата. И това е подбрано след доста солидна редакция.

Тони направи гримаса.

— Предпочитах да ги прегледам аз. Да идем да ги донесем.

Карол стана.

— Защо не започнеш с тези тук, докато донеса останалите?

— Искам да хвърля първо едно око на снимките, така че мога също да сляза и да ти помогна.

— Добре, благодаря ти — съгласи се Карол.

В асансьора застанаха на двата противоположни края. И двамата осъзнаваха въздействието от физическото присъствие на другия.

— Акцентът ти не е тукашен — отбеляза Тони, когато вратата се плъзна и затвори. Ако искаше да работи успешно с Карол Джордан, бе нужно да разбере не само как се справя с професионалния, но и с личния си живот. Колкото повече научеше за нея, толкова по-добре.

— Мисля, спомена, че смяташ да оставиш детективската работа на нас?

— Ние, психолозите, сме добри в установяване на очевидното. Нали това казват и тези, които ни критикуват. Твоите колеги, полицаите.

— Точно така. Родена съм в Уорик. После университета в Манчестър и на бърза ръка стигнах до столичното полицейско управление. Ами ти? Не съм много добра по акцентите, но мога да забележа, че си северняк, въпреки че също не звучиш като местен — отвърна Карол.

— Роден съм и израсъл в Халифакс. Завърших Лондонския университет, а после правих докторат по философия в Оксфорд. Прекарах осем години по специални болници. Преди осемнайсет месеца Министерството на вътрешните работи ме потърси, за да проведа това предварително проучване.

„Дай малко, за да получиш много — помисли си Тони с кисела физиономия. — Всъщност кой кого проучваше?“

— Значи и двамата сме аутсайдери? — попита тя.

— Може би това е и причината Джон Брандън да те избере за свръзка между мен и останалите.

Вратата на асансьора се плъзна и отвори. Те пресякоха подземния паркинг и стигнаха до мястото, където Карол бе оставила колата си. Тони вдигна кашона над багажника.

— Трябва да си по-силна, отколкото изглеждаш — каза той задъхано.

Карол грабна папките със снимките и се ухили:

— Имам черен колан по таекуондо. Виж, Тони, ако този маниак е в полицията, какъв тип очакваш да открием?

— Не трябваше да го казвам. Правех хипотези, преди да имам някакви данни, и не искам да придаваш някаква тежест на това предположение. Става ли? Изключи го от мозъка си — каза Тони, като едва си поемаше дъх.

— Добре, но какви биха били белезите? — упорстваше Карол.

Намериха се обратно в асансьора, преди Тони да успее да отговори.

— Поведение, което демонстрира, че си добре запознат с полицейските и съдебните процедури. Но само по себе си това не доказва нищо. В днешни дни има толкова криминални книги по действителни случаи и телевизионни филми за детективи, че всеки би могъл да знае някои доста специфични неща. Виж, Карол, просто го изхвърли от главата си, без предразсъдъци. В противен случай работата, която вършим, е безсмислена.

Карол потисна една въздишка.

— Добре. Но ще ми кажеш ли поне дали все още смяташ така, след като видиш доказателствата? Защото, ако се окаже нещо повече от едно голо предположение, може би ще се нуждаем от преосмисляне на начина, по който подхождаме към разследванията.

— Обещавам.

Вратата се отвори, сякаш слагайки точка на разговора им.

Вече в кабинета й Тони изтърва първата папка със снимките.

— Преди да започнем, би ли искал да ме просветлиш как смяташ да продължаваш? — попита го тя с готова тетрадка в ръце.

— Първо ще прегледам всички тези снимки, после ще те помоля да ми разкажеш какво сте постигнали с разследването дотук. Когато приключим, ще прегледам копията сам. Тези, които ти си направила. После обикновено нахвърлям психологически портрет на всяка от жертвите. Тогава ще направим втори разбор на материалите — каза той, като размаха документите. — И накрая ще отида в кабинета си, за да направя психологически портрет на нападателя. Звучи ли ти всичко това приемливо?

— Става. Колко време смяташ, че ще ни отнеме цялата операция?

Тони се намръщи.

— Трудно е да се каже. Сигурно няколко дни. Както и да е, изглежда, Ханди Анди се развихря на цикъл през осем седмици и няма никакъв знак, че ще ускорява темпото. Това междувременно е необичайно само по себе си. След като проуча материалите, ще имам по-добра представа доколко успява да се контролира, но мисля, че вероятно имаме достатъчно време, преди той да убие отново. Като казвам това, не изключвам възможността вече да е избрал следващата си жертва. Затова трябва да сме сигурни, че всеки напредък, който постигнем, е далеч от очите на пресата. Последното нещо, което искаме, е да му въздействаме като катализатор и това да доведе до ускоряване на процеса.