Вал Макдърмид - Преследвачът

„Спешен факс до всички полицейски участъци. Това е неидентифицирана жертва на убийство, открита вчера следобед в задния двор на кръчмата «Кралицата на сърцата», Темпъл Фийлдс, Брадфийлд. Прилагаме и снимка към това съобщение. Моля, размножете и разпространете. Всяка информация да се предава на инспектор Кевин Матюс, улица «Скаргил», отдел за тежки криминални престъпления.“

Сержант Бонър хвърли мрачен поглед към другите двама полицаи.

— Няма никакво съмнение в това, нали?

Колежката й гледаше в една точка в пода, бледа и с влажни очи.

— Не мисля така. Това е Коноли. Искам да кажа, че ти не би го нарекла добра прилика, но това определено е той.

Полицаят от контролния пулт вдигна факса.

— Ще се обадя веднага на инспектор Матюс.

Бонър блъсна стола си назад и стана.

— По-добре да прескоча до моргата. Те ще се нуждаят от официално установяване на самоличността колкото може по-скоро, така че да могат да се захванат енергично с работата.

— Това напълно променя играта — каза Тони с мрачно лице.

— Положително обърква изводите ни до тук — съгласи се Карол.

— Въпросът, който ме измъчва сега, е дали Ханди Анди е знаел, че ни подхвърля ченге — размишляваше Тони на глас, при което се завъртя на стола си, за да се загледа през прозореца към покривите на сградите.

— Моля?

Той пусна една крива усмивка и отвърна:

— Извинявай, трябваше да ти обясня. Винаги им давам име. То го прави личност, човек от плът и кръв, а не някакъв фантом. — Отново се обърна с лице към Карол. — Това притеснява ли те?

Карол поклати глава.

— Не, във всеки случай е по-добро от прякора, който му лепнаха в полицията.

— Какъв е прякорът? — учуди се той и повдигна въпросително веждите си.

— Странния убиец — отвърна тя с отвращение.

— Това събужда много въпроси — продължи Тони уклончиво, — но ако то им помага да преодоляват страха и гнева си, вероятно не е чак толкова лошо попадение.

— Не го харесвам. Не ми звучи като лично име това Странния убиец.

— Какво го прави толкова лично за теб? Фактът, че сега очисти един от вашите?

— Вече така се чувствам. Когато дойде второто убийство, това, което аз разследвах, бях убедена, че имаме работа със сериен убиец. Тогава се почувствах съпричастна и то стана нещо лично за мен. Исках да се добера до това копеле. Изпитвах нужда да го направя. Професионално, лично, каквото и да е. — Ледената решителност в гласа на Карол вдъхна увереност на Тони. Тя бе жена, готова да премине през всякакви пречки, за да получи това, от което се нуждаеше, и да си свърши работата. Тонът и думите, които избра, също бяха преднамерено предизвикателство, за да му покаже, че изобщо не й пукаше какво мисли той за желанието й. Тони имаше нужда точно от такъв човек. Поне професионално.

— Ти и аз, двамата заедно, можем да го осъществим. Но, подчертавам, заедно. Знаеш ли, първия път, когато бях пряко увлечен в създаването на профил, ставаше въпрос за сериен подпалвач. След като успя да причини пет-шест големи пожара, вече знаех как го прави, защо го прави и какво означава всичко това за него. Знаех точно какъв тип откачено копеле е и все пак не можех да му сложа име и да си го представя. За известно време чувството за безсилие ме бе докарало до лудост. После осъзнах, че това вече не беше моя работа. А твоя. Всичко, което зависи от мен, е да те насоча в правилната посока.

Карол се усмихна мрачно.

— Просто ме насочи и аз ще хукна като ловджийско куче. Какво имаше предвид, когато каза, че се чудиш дали е знаел, че Дамиен Коноли е ченге?

Тони прекара пръсти през косата си, при което тя остана да стърчи като на пънкар.

— Добре. Имаме значи два сценария. Ханди Анди може би не е бил наясно, че Дамиен Коноли е ченге. Може би е просто съвпадение, особено неприятно съвпадение за колегите му, но въпреки това само съвпадение. Това обаче не е сценарият, който ми допада, защото от прочетеното и като се основавам на малкото, което знам до тук, излиза, че убитите не са случайни жертви, белязани на око. Според мен нашият човек избира грижливо жертвите си и планира всичко в детайли. Не си ли съгласна?

— Той не оставя нещата на шанса, това е очевидно.

— Така. Тогава алтернативата е, че Ханди Анди е знаел много добре, че четвъртата му жертва е полицай. Това само по себе си води до две други възможности. Ханди Анди е знаел, че пречуква ченге, но този факт е нямал никаква връзка със смисъла, който той влага в убиването. С други думи, Дамиен Коноли е паснал на всички критерии, които Анди изисква от жертвите си. Затова той е щял да умре, независимо дали е ченге или шофьор. Другият сценарий, който ми допада повече, е следният: фактът, че Дамиен е ченге, е решаващият довод за Ханди Анди да избере точно него за поредната си жертва.