Вал Макдърмид - Преследвачът

Карол простена:

— Винаги ли си толкова оптимистичен?

— Зависи от обстановката. О, и още нещо. Ако вече си стигнала до някакви подозрения, предпочитам да не знам нищо за тях на този етап, защото има опасност подсъзнанието ми съответно да промени профила.

Карол изсумтя.

— Де да имахме този късмет!

— Толкова ли е зле?

— О, ние притиснахме всички, които имаха вид на агресивно настроени и нападателни срещу гейовете, но никой от тях не изглеждаше дори мъничко подозрителен.

Тони направи състрадателна гримаса, после вдигна снимките от трупа на Адам Скот и бавно започна да ги прехвърля. Взе химикала и придърпа тефтера си по-близо. Хвърли поглед към Карол.

— Искаш ли кафе? — предложи той. — Исках да питам по-рано, но бях погълнат от разговора, който водехме.

Карол се чувстваше като конспиратор. Тя също се бе потопила в дискусията с интерес, въпреки угризенията и чувството за вина, че многобройните убийства не трябва да бъдат източник на удоволствие. Да приказва с Тони бе като да говори с равен, който нямаше да й забие нож в гърба. Главната му грижа бе да намери път към истината, вместо начин да повиши самочувствието си. Това бе нещо, което й липсваше досега в тоя случай.

— Аз също — призна си тя. — Искаш ли да отида и да донеса?

— Не, за бога! — засмя се Тони. — Ти не си за това тук. Почакай малко, сега ще се върна. Какво искаш да е твоето?

— Чисто. Без захар. И предпочитам да ми го вкараш венозно.

Тони измъкна една голяма кана от шкафа си и изчезна. След пет минути се върна с две димящи чаши и кана в ръка. Подаде едната на Карол и се пресегна към термоса.

— Ще го напълня. Предполагам, ще ни стигне за известно време. Обслужвай се, когато поискаш.

Карол отпи с наслада и благодарност.

— Ще се омъжиш ли за мен? — изгука тя с престорена романтичност.

Тони отново се засмя, за да прикрие спазъма на опасението, който стегна стомаха му — позната реакция дори към най-безобидния флирт.

— Няма да говориш така след няколко дни — подхвърли той небрежно и отново вниманието му бе привлечено от снимките.

— Жертва номер едно. Адам Скот — обяви той тихо и нахвърли нещо в бележника си.

После прехвърли снимките една по една, след което се върна отначало. Първата бе запечатала градски площад с високи къщи от осемнайсети век от едната страна, модерна административна сграда от другата и верига магазини, барове и ресторанти от третата. В средата му се кипреше градинка, пресечена от две диагонални пътечки. В средата й бе разположен богато украсен викториански фонтан. Паркът бе ограден от около петдесетинасантиметрова на височина тухлена ограда. Край двете страни на градината сплиташе клони гъст храсталак. Обкръжението бе леко запуснато, мазилката на къщите олющена на места. Тони си представи, че стои на ъгъла, поглъща с поглед пейзажа, вдъхва мръсния градски въздух, примесен с мирис на застоял алкохол и бързи закуски, и слуша звуците на нощта. Въртенето на моторите, отекването на високите токчета по паважа, случаен смях и викове, донесени от вятъра, цвърченето на скорците, лишени от сън заради луминесцентната светлина на уличните лампи. „Къде стоиш, Анди? От къде наблюдаваш ловното си поле? Какво виждаш? Какво чуваш? Какво чувстваш? Защо тук?“

Втората снимка показваше част от стената и храсталака откъм улицата. Тя бе достатъчно ясна, за да може Тони да съзре по стената малките железни връхчета, останали от оградата, която вероятно е била свалена през войната, за да бъде претопена в оръжие и снаряди. Откъм храстите се виждаха изпочупени клони и смачкани листа. Третата снимка бе запечатала тялото на мъж, проснат по очи на земята, с крайници, изкълчени в странни ъгли. Тони се остави картината да го увлече и погълне, като се опитваше мислено да стъпи в обувките на Ханди Анди. „Как се чувстваш, Анди? Горд ли си от себе си? Беше ли те страх? Ликуваш ли? Усети ли спазъм на съжаление, като изостави обекта на желанията ти? Колко дълго си позволи да те опива тази гледка, тази странна пародия, която създаде? Звукът на стъпки ли те подплаши? Или не ти пукаше?“

Тони откъсна очи от снимките. Карол го наблюдаваше.

За негова изненада за пръв път не се почувства неудобно под женски поглед. Вероятно защото връзката им имаше толкова здрава професионална основа, но без открита надпревара. Напрежението в него задълбочи една бръчка на челото му.

— Мястото, където е намерено тялото. Разкажи ми за това.

— „Кромптън Гардънс“. В сърцето на Темпъл Фийлдс, където свърталищата на гейовете и районите с червените фенери се застъпват. Там е едва осветено през нощта главно защото уличните лампи са винаги варварски разбити от продавачите на секс, които искат тъмнината да скрие деянията им. Сексът там много върви — в храсталаците, по пейките в парка, под дърветата, по праговете на офисите, в сутерените на къщите. Сутеньори, проституция и случайно минаващи. Хора се мотаят там през цялата нощ, но не са от тоя тип, които ще решат да направят услуга, като развържат езиците да кажат дали са видели нещо необичайно, дори да са забелязали — довърши Карол обясненията си, докато Тони нахвърляше записки в тефтера си.