Вал Макдърмид - Преследвачът

— Ами времето?

— Суха нощ, въпреки че земята бе доста мокра.

Тони се върна към снимките. Тялото бе щракнато от различни ъгли. Следваха снимки за влажната земя в близък план след преместване на тялото. Нямаше видими следи от стъпки, но вместо това се забелязваха късчета от черна найлонова торба под тялото. Той ги посочи с върха на химикала си.

— Знаем ли какви са?

— Боклукчийските торби на отдел „Чистота“ към общината в Брадфийлд. Стандартен образец за офисите, блоковете… Някъде кофите на колела са неуместни. Този модел чували са в употреба през последните две години. Очевидно няма нищо, което да изясни дали парчетата са били вече там, или са хвърлени по едно и също време с тялото — довърши Карол.

Тони вдигна вежди.

— Изглежда, си погълнала дяволски много количество подробности от вчерашния следобед насам.

Тя се ухили.

— Изкушаващо е да се преструвам на супержена, но трябва да призная, че вече имах цел да разбера каквото мога за другите две разследвания. Бях убедена, че са свързани, въпреки че шефът ми не вярваше. И за да бъда справедлива към колегите си, следователите, водещи другите разследвания, трябва да кажа, че ми съдействаха непредубедено. Те не възразиха да преглеждам от време на време събраните от тях материали. Да се поровя в тях цяла нощ, просто опресни паметта ми. Това е всичко.

— Била си на крак цяла нощ?

— Както каза ти — зависи от обстановката. Ще бъда добре до около четири следобед. После умората и недоспиването ще ме сгромолясат, все едно ме е ударил чук по главата — призна си тя чистосърдечно.

— Съобщението е получено и разбрано — отвърна Тони, обръщайки се отново към фотографиите. Продължи да отхвърля сериите снимки от аутопсията. Тялото лежеше по гръб на бялата плоча и той за пръв път можа да види ужасяващите рани. Бавно премина през цялата последователност на снимките, като от време на време връщаше отново предишната, за да я разгледа отново. Когато затвори очи, можеше да си представи непокътнатото тяло на Адам Скот, върху което бавно се появиха рани и натъртвания, които приличаха на странни цветове. Почти успя да извика във въображението си на каданс ръцете, които докараха плътта до това критично състояние. След известно време той отвори очи и попита:

— Какво каза патологът за тези натъртвания по шията и гърдите?

— Белези от смукане. Като любовни ухапвания.

Тони спусна рязко глава над снимката и си помисли: „Каква странна пародия на любовта!“

— И какви са тия участъци на шията и гърдите? Нима наистина плътта е откъсната на три места?!

— Не, били са отрязани след смъртта. Може би обича да ги яде?

— Възможно е — кимна Тони, изпълнен със съмнения. — Можеш ли да си спомниш дали е имало някакви следи от мъченията по остатъците от тъкани?

— Мисля, че имаше — отвърна Карол с глас, който не можа да скрие изненадата й.

Тони кимна.

— Ще проверя доклада на патолога. На нашия Ханди Анди му сече пипето. Първото ми усещане е, че това не са сувенири или признаци за канибализъм. Мисля, че биха могли да бъдат белези от ухапвания. Но Ханди Анди знае достатъчно за съдебната стоматология, за да осъзнае, че идентифицирането на белезите от зъби може да се окаже достатъчно, за да се издъни. Така че, когато безумието отшуми, той е напълно хладнокръвен и премахва следите. Тези порязвания на гениталиите кога са направени — преди или след смъртта?

— След. Патологът отбеляза, че му се струва доста аматьорски и експериментаторски.

Тони се усмихна самоуверено.

— Патологът спомена ли какво е причинило травмата на крайниците? На снимките, където са го открили, прилича на парцалена кукла.

Карол въздъхна.

— Той не иска да прибързва с официално заключение. Всичките четири крайника са били изкълчени и някои от прешлените са били откачени от гръбначния стълб. Той каза… — Тя спря за момент и имитирайки зловещия тон на патолога, продължи: — Не ме цитирайте, но струва ми се, че съм виждал подобни наранявания от времето на испанската инквизиция, когато са разпъвали някого на диба 6 6 Колело за разпъване в средните векове. — Б.пр. .

— Диба? По дяволите, наистина си имаме работа с пълна откачалка! Тоя не е сам в главата! Добре. Следващият. Пол Гибс. Този, мисля, че е от твоите, а? — попита Тони, като остави настрана снимките на Адам Скот и извади съдържанието на втората папка. Повтори действията си в същата последователност, както с първата. — Така, къде се намира второто престъпление и как е свързано с първото?