Вал Макдърмид - Преследвачът

— Вестник „Сентинъл Таймс“ твърди, че те всичките са умрели от прерязване на гърлата им. Така ли е?

— Да — потвърди Карол. — Всички са били измъчвани, докато са били живи, но именно раната на гърлото е фатална при всички случаи.

— И всички ли са били така дълбоки като тази?

Карол поклати несигурно глава.

— Аз съм напълно запозната само с втория случай и той нямаше нищо общо с тази свирепост тук. Пробождането бе малко. Но гледах снимките на другите двама и последният бе почти толкова зле, колкото и този.

„Благодаря на бога, че нещата са познати като по учебник“, помисли си Тони. Той направи две крачки назад и огледа внимателно района. Освен тялото нямаше нищо, с което да отличиш задния двор на тази кръчма от която и да е друга. Празни каси от бутилки бяха струпани до стената. Капаците на големите подвижни кофи за боклук бяха здраво затворени. Очевидно нищо не бе отмъкнато, нито явно нещо бе оставено, освен самия труп.

Брандън прочисти гърлото си:

— Е, тук, изглежда, всичко е под контрол, Карол. По-добре да ида и да кръстосам шпага с пресата. Видях, че Пени Бърджес се опита да ти откъсне ръкава на шлифера, когато пристигахме. Няма съмнение, че останалите хиени от глутницата я следват вече по петите. Ще се видим по-късно. Прескочи до кабинета ми. Искам да поговорим с теб за включване в екипа на доктор Хил. Тони, ще те оставя в способните ръце на Карол. Когато свършиш тук, може би ще можете да обсъдите с нея наличните материали по случая.

Тони кимна.

— Звучи добре. Благодаря, Джон.

— Ще бъда на разположение. Благодаря ти отново — довърши Брандън и изчезна, като затвори вратата зад себе си.

— Значи вие правите психологически портрети? — обади се Карол.

— Опитвам се — отвърна Тони предпазливо.

— Слава богу, че мъдрите глави най-накрая проумяха! — подхвърли тя сухо. — Бях започнала да мисля, че никога няма да се минат да признаят, че наистина имаме работа със сериен убиец!

— Значи и двамата сме били на едно мнение. Започнах да се тревожа след първия, но след втория вече бях убеден.

— И, предполагам, не е било твоя работа да им го казваш — допусна Карол уморено. — Проклета бюрокрация!

— Това е слабото им място. Дори когато създадем Национална полицейска служба за такива задачи, подозирам, че дълго ще трябва да чакаме следователите да се научат да идват при нас.

Отговорът на Карол бе прекъснат от хлопването на портата към двора. Двамата се завъртяха едновременно. На прага й стоеше един от най-огромните мъже, които Тони бе виждал някога. Той представляваше солидна телесна маса, която сякаш щеше да прелее. Биреното шкембе предхождаше масивните му рамене с петнадесетина сантиметра. Очичките му лъщяха като маслини на месестото лице, а от това бе тръгнал и прякорът на шефа на детективите Том Крос. Устата му, същата като тази на анимационния му прототип Попай, бе несъразмерно малка, като купидонов лък. Рехавата коса опасваше голото му теме като калугерска тонзура.

— Сър! — поздрави Карол появяването му.

Бледите вежди се сбърчиха в недоволна намръщена гримаса. Съдейки по дълбоките линии между веждите му, това явно бе обичайното му изражение.

— Кой, по дяволите, си ти? — извика той и посочи с къс дебел пръст към Тони.

Автоматично Тони забеляза огризаните нокти. Преди да успее да отговори, Карол бързо обясни:

— Сър, това е доктор Тони Хил от Министерството на вътрешните работи. Възложено му е да проучи условията за създаване на Национална служба към полицията за изработване на психологически профили. Доктор Хил, това е главен детектив Том Крос. Той отговаря за всички разследвания на убийства.

Втората част от въведението на Карол бе рязко прекъсната от цветистия отговор на Крос:

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите, жено?! Това е местопрестъпление. Не може да позволявате на всякакви Сульо и Пульо или навлеци от министерството да се влачат и душат наоколо.

Карол затвори очи малко по-дълго от премигване. После каза с глас, чийто бодър тон озадачи Тони:

— Сър, господин Брандън доведе доктор Хил. От ръководството смятат, че той може да ни помогне да направим психологически портрет на нашия убиец.

— Какво имате предвид под „нашия убиец“? Колко пъти трябва да ви казвам?! Нямаме работа със сериен убиец, развилнял се из Брадфийлд! Имаме просто една гадна група от странни съвпадения и копия на убийствата. Знаете ли какви неприятности можете да ни докарате с вашите прибързани заключения? — изкрещя Крос и се надвеси заплашително над Карол.