Вал Макдърмид - Преследвачът

Карол обяви за дванайсети път:

— Без коментар.

Пени Бърджес стисна ядосано устни и очите й отчаяно зашариха из мястото на престъплението, търсейки някой, който да е по-мек от каменната стена Карол. Попай Крос можеше да е една мъжка шовинистична свиня, но в снизходителните си коментари той винаги раздуваше малко запомнящи се цитати. Тя примигна и отново фокусира Карол.

— Какво стана с добрите ни отношения, Карол? — оплака се тя. — Прояви малко разбиране. Сигурно трябва да има нещо, което можеше да ми кажеш извън това „без коментар“?

— Съжалявам, госпожице Бърджес. Последното нещо, което вашите читатели очакват да чуят, е зле информирани, предварително написани спекулации. Веднага, след като намерим нещо конкретно, което можем да обявим, обещавам, че ще сте първата, която ще разбере — довърши Карол, като омекоти думите си с усмивка.

Тя се обърна да си тръгне, но Пени сграбчи ръкава на шлифера й.

— Извън написаното вече! — примоли се тя. — Само за мое сведение! Така че да не се довърша, като напиша нещо и изглеждам като пълен идиот. Карол, не е нужно да ти обяснявам какво всъщност става. Работя в офис, пълен с типове, които ме дебнат кога ще направя поредния си гаф, за да ме побъркат от подигравки!

Карол въздъхна. Трудно й бе да устои. Само мисълта какво щеше да направи Том Крос заради това в стаята за разбори задържаше все още устата й затворена.

— Не мога. Както и да е, що се отнася до мен, мисля, че добре си вършите работата. — Докато довършваше изречението, мерна познат „Рейндж Роувър“ зад ъгъла. — По дяволите! — измърмори тя и дръпна ръката си от репортерката. Точно това й трябваше сега — Джон Брандън да си помисли, че от нея изтича информация към „Сентинъл Таймс“, който увеличаваше истерията около серийния убиец.

Карол бързо се насочи към колата, която заби спирачки, изчаквайки някой да премести лентата, която държеше тълпата сеирджии настрана. Тя спря и зачака, докато полицаите хукнаха през глава да впечатлят шефа си с експедитивност. Роувърът си проби път напред, като даде възможност на Карол да зърне непознатия, който седеше на мястото до Брандън. Когато двамата мъже слязоха, тя огледа внимателно Тони, като се опитваше да запомни подробности. От доста време работеше по усъвършенстването на това качество. Човек никога не знае кога ще му се наложи да търси някого по словесен портрет чрез фотографски способи. Около метър и осемдесет, слаб, широки рамене, тесен ханш, пропорционално тяло, къса тъмна коса, разделена настрани, тъмни очи, вероятно сини, сенки под очите, светла кожа, среден нос, широка уста, долната устна по-пълна от горната. Никакъв усет за дрехи. Костюмът му беше даже по-старомоден от този на Брандън. Не изглеждаше овехтял обаче. Заключение: този мъж не прекарваше работното си време в костюм. А също, изглежда, не обичаше да хвърля пари на вятъра, така че одеждата му я чакаше перспективата да бъде носена, докато не се разпадне на парчета. Второ заключение: сигурно нито беше женен, нито имаше постоянна връзка. Всяка жена, чийто партньор се нуждаеше от прилично сако, щеше да го подтикне, уж случайно, да си купи нещо класически тип, за да не изглежда толкова смешно пет години след купуването му.

Когато стигна до това заключение, Брандън вече се намираше до нея, като посочи придружителя си, за да ги запознае.

— Тони, бих искал да ти представя главен следовател Карол Джордан. Карол, това е доктор Тони Хил от Министерството на вътрешните работи.

Тони се усмихна и подаде ръка. Привлекателна усмивка, добави тя към списъка от подробности, докато стисна ръката му. Приятно ръкостискане също. Кратко и твърдо, но не прекалено, както мъжкарите, които се опитват да ти строшат кокалите. За жалост повечето й колеги бяха точно такива расови мъжкари.

— Радвам се да се запознаем — добави Тони.

Изненадващо дълбок глас с лек северняшки акцент. Карол се въздържа от усмивка. Човек никога не може да бъде сигурен с тия от министерството.

— Аз също.

— Карол ръководи един от екипите по убийствата, с които работим по тези случаи. Номер две, нали, Карол? — попита Брандън, макар че знаеше отговора.

— Точно така. Пол Гибс.

— На Тони му е възложено от министерството да проучи възможностите за създаване на Национален център за изработване на профили към полицията. Помолих го да хвърли поглед на тези убийства, за да види дали опитът му може да ни даде някакви отправни точки.

Брандън пронизваше Карол с поглед, за да се увери, че е разбрала какво трябва да чете между редовете.