Вал Макдърмид - Преследвачът

— Сигурна съм, че вие ще ми обясните, сър — отвърна мило Карол.

Крос спря за момент, с леко объркания вид на куче, което може да чуе мухата, но не и да я види. После заключи:

— Вие всичките отчаяно се борите за слава! Искате възхищение и гръмки заглавия. Не щете безпокойствата на истинските ченгета. Не можете да си седнете на задниците и да работите по три случая на убийства, затова се опитвате да ги напъхате в едно, за да си спестите усилията и увеличите големината на статиите за себе си. А вие — завъртя се той към Тони — имате разрешението ми веднага да се разкарате от моето местопрестъпление. Последното нещо, от което имаме нужда точно сега, е един състрадателен психар да ни казва, че търсим някакъв окаян педераст, на когото не са разрешавали да спи с мечето си като дете. Негодниците не се хващат с дрънканици, а с полицейска работа.

Тони се усмихна.

— Не мога да се съглася с вас, господине. Но вашият началник, изглежда, мисли, че мога да ви помогна да вършите полицейската си работа по-ефективно.

Крос беше стара пушка и смяташе, че любезният тон не му подхождаше.

— Аз ръководя най-ефективния екип в тази полиция — възрази той — и последното нещо, от което имам нужда, е някакъв проклет доктор да ми казва как да хвана група развихрили се педали. — Той се обърна отново към Карол. — Изведете доктор Хил извън охраняваната територия, инспектор. — Успя да докара такъв тон, че рангът й звучеше като обида. — И когато свършите с това, можете да се върнете и да ме осведомите какво сте успели да откриете около последния ни убиец.

— Много добре, сър. О, между другото сигурно бихте искали да се присъедините към шефа. Той дава импровизирана пресконференция някъде отпред. — Този път любезността й бе с оттенък на въздържана рязкост.

Крос хвърли повърхностен поглед към тялото, проснато и двора.

— Е, този няма да избяга никъде в крайна сметка, нали? — отбеляза той. — Добре, инспектор, очаквам доклада ви веднага след като свърша с Брандън и пресата.

После се завъртя на пети и се омете така шумно, както и пристигна.

Карол сложи ръка на рамото на Тони и го упъти към портата.

— Това заслужава да бъде видяно — промърмори тя в ухото му, като го насочваше надолу към алеята по дирите на Крос.

Половин дузина репортери правеха сега компания на Пени Бърджес зад жълтата найлонова лента. Джон Брандън, застанал с лице към тях, говореше. Когато се приближиха, те можаха да чуят какофонията от въпроси, с които пресата го заливаше. Карол и Тони останаха отзад, тъй като Крос избута един полицай, застанал до Брандън, и закрещя:

— Един по един, дами и господа. Всички ще бъдете изслушани!

С безизразно лице, полуобърнат към Крос, Брандън отсече:

— Благодаря, господин Крос.

— Сериен убиец ли вилнее из Брадфийлд? — извика Пени Бърджес с глас, който проряза моментната тишина като крясък на птица, носеща лоша поличба.

— Няма причина да допускаме… — започна Крос.

Брандън го сряза ледено:

— Остави това на мен, Том. Както казах преди малко, този следобед открихме тялото на бял мъж на около двадесет и девет, тридесетгодишна възраст. Твърде рано е, за да твърдим със сигурност, но има признаци, че това убийство може би е свързано с предишните три, които станаха на територията на Брадфийлд през последните девет месеца.

— Означава ли това, че разглеждате тези убийства като работа на един сериен убиец? — попита млад мъж, като протегна касетофона си напред като остен за добитък.

— Да. Все още проучваме възможността сериен извършител да е отговорен за всичките четири престъпления.

Крос изглеждаше така, като че ли едва се удържаше да не фрасне някого. Ръцете му бяха стиснати в юмрук, а веждите така сключени, че очите му се бяха превърнали в цепки.

— И все пак това си остава само предположение на този етап — възрази той бунтарски.

Пени отново се противопостави:

— Как ще се отрази това на подхода ви по разследването, господин Брандън?

— Засега ще обединим разследванията по предишните три случая с този, последния. Ще използваме главната компютърна система при Министерството на вътрешните работи. С нея ще можем да анализираме наличните данни и сме уверени, че това ще даде възможност да развием нов подход към случая — довърши Брандън с мрачна физиономия, която контрастираше с оптимизма в гласа му.

— Ха сега да те видим — промърмори Карол под носа си.

— Не се ли решихте малко късно? Не мислите ли, че убийствата се увеличиха, защото вие не си признавахте, че това е сериен убиец? — извика над врявата един ядосан глас.