Вал Макдърмид - Преследвачът

Брандън изпъна раменете си нервно и погледна строго.

— Ние сме само полицаи, не ясновидци. Не правим изводи, преди да имаме доказателства. Когато се уверим в нещо, ще направим всичко, което е по силите ни, за да изправим този убиец пред правосъдието толкова бързо, колкото ни позволяват човешките възможности.

— Ще използвате ли човек, който да ви направи психологически портрет? — намеси се отново Пени Бърджес.

Том Крос хвърли убийствен поглед на Тони. Погледът му беше изпълнен с омраза.

Брандън се усмихна.

— Това е засега, дами и господа. По-късно ще има официално изявление от пресцентъра на полицията. А сега, ако ни извините, имаме доста работа за вършене — кимна той благосклонно към репортерите, после се обърна и се отдалечи, хванал здраво Крос за лакътя. Вървяха обратно към алеята. Брандън усещаше гърба му скован от ярост. Карол и Тони ги следваха на няколко крачки. Когато тръгнаха, гласът на Пени Бърджес прокънтя зад тях:

— Инспектор Джордан? Кой е новият младеж?

— Боже мой, тази жена не пропуска нищо! — измърмори ядосано Карол.

— Тогава по-добре да не й се мяркам пред очите — отбеляза Тони. — Може да се окаже, че си подритвам здравната книжка, ако ме лепнат в новините на първа страница.

Тя забави крачка.

— Искаш да кажеш, че убиецът може да те вземе на прицел?

Тони се ухили:

— Не. Искам да кажа, че твоят шеф ще получи удар.

Неудържимият вътрешен подтик да отвърне на усмивката му порази Карол. Този човек не приличаше на сухарите от Министерството на вътрешните работи, с които се беше сблъсквала. Не само че имаше чувство за хумор, но не му пукаше, че се излага на риск. И в заключение, той определено спадаше към категорията, която приятелката й Луси описваше като „нещо свежо“. Проявяваше признаци да е първият интересен мъж, който се беше появявал в работата от доста време насам.

— Може би си прав — бе всичко, което каза тя, като успя да докара достатъчно неангажиращ тон, та думите й да не бъдат използвани срещу нея.

Те достигнаха завоя на алеята точно навреме, за да видят как Том Крос се нахвърля върху Брандън.

— С цялото ми уважение към вас, сър, вие току-що опровергахте всичко, което им бях казал за педалите, преди да започне този панаир.

— Време е за различен подход, Том — отвърна хладно Брандън.

— Тогава защо не го обсъдите с мен, вместо да ме правите на идиот пред онази тълпа? Да не споменете дори на хората ми! — Крос се наведе напред войнствено. Ръката му замахна нагоре с насочен показалец, като че ли с намерението да промуши Брандън в гърдите. Но здравият разум надделя над кариеризма и ръката му се отпусна свободно до тялото.

— Да не смяташ, че ако съм имал готово решение, нямаше да те повикам в кабинета си и да ти го кажа?

Зад мекотата в гласа му Крос долови стоманени жилки. Долната му челюст се изнесе напред.

— Все пак решенията за следствените действия са в моята компетенция!

Зад тази нескрита войнственост Тони си представи малко момче, агресивен побойник, негодуващ срещу възрастните, които все още имат властта да го командват.

— Но като началник на криминалния отдел аз поемам отговорността за взетите полицейски решения. Току-що реших нещо, което случайно касае и твоята сфера на действие. От сега нататък това е един-единствен главен случай на разследване. Ясен ли съм, Том? Или искаш да продължа с разясненията?

За пръв път Карол разбра за себе си как Джон Брандън се бе изкачил толкова високо по хлъзгавия склон на властта в полицията. Заплахата в гласа му не бе само безсмислено голо позьорство. Той очевидно беше готов да направи каквото се наложи, за да постигне целта си, и действаше с цялата увереност на човек, свикнал да побеждава. Том Крос нямаше къде да ходи.

Тогава Крос се нахвърли към Карол:

— Няма ли какво по-добро да правите, инспектор?

— Чакам да докладвам, сър. Вие ми казахте да ви изчакам след пресконференцията.

— Преди да започнете работа… Том, позволи ми да ти представя доктор Тони Хил — каза Брандън и направи знак на Тони да се приближи.

— Вече се запознахме — промърмори Крос, гузен като виновен ученик.

— Доктор Хил се съгласи да ни сътрудничи в това разследване. Той има по-голям опит в създаването на психологически портрет на серийни нападатели, от когото и да е друг в страната. Съгласи се също така да запази в тайна включването му в екипа.

Тони се усмихна дипломатично.

— Точно така. Последното нещо, което искам, е да се превърне разследването ви в панаирджийско представление. Ако има някакво признание или похвала, когато пипнем това копеле, искам те да бъдат за вашия екип. Все пак именно те ще са тези, които ще изнесат работата.