Вал Макдърмид - Преследвачът

— Бих оценила всяка помощ, която доктор Хил може да ни даде, сър. От краткия поглед, който имам от местопрестъплението, не смятам, че имаме нещо повече, с което да продължим, както и в предишните подобни случаи. — Карол даде знак на Брандън, че е разбрала какво иска да й каже. Те и двамата вървяха по едно и също опънато въже, но от различните му краища. Брандън не биваше да подкопава авторитета на Том Крос, а ако Карол искаше добро отношение в полицията в Брадфийлд, не можеше открито да противоречи на прекия си началник дори висшестоящите да бяха съгласни с нея. — Ще желае ли доктор Хил да види мястото на престъплението?

— Ние всички ще огледаме. Можеш да ми докладваш, докато вървим. Какво имаме тук?

Карол следваше пътя.

— Тук е, в задния двор на кръчмата. Местопрестъплението очевидно не е мястото на смъртта. Никаква кръв наоколо. Имаме бял мъж на около двадесет и седем-осем години, гол. Данни за самоличност липсват. Изглежда, е бил измъчван, преди да бъде убит. И двете раменни стави като че ли са извадени, а също бедрата и коленете. Няколко кичура коса от скалпа липсват. Лежи по корем, така че нямахме възможност да видим пълната степен на нараняванията му. Предполагам, че смъртта е причинена от дълбоката рана в гърлото. Струва ми се също така, че тялото е било измито, преди да бъде захвърлено. — Карол завърши монотонния си доклад пред портата на двора. Хвърли поглед към Тони. Единствената промяна, която думите й бяха предизвикали у него, бе стиснатите устни. — Готов ли сте?

Той кимна и пое дълбоко дъх.

— Ще бъда както винаги! — добави уверено.

— Стой зад лентата, Тони — помоли го Брандън. — Криминологичният екип все още има доста работа и няма нужда да оставяме допълнителни следи.

Карол отвори вратата и махна на двамата мъже да влязат. Ако Тони бе мислил, че думите й са го подготвили за гледката вътре, един поглед бе достатъчен, за да разбере, че греши. Беше странно; което се подсилваше още повече от неестествената липса на кръв. Логиката крещеше, че такова потрошено тяло би трябвало да изглежда като остров в море от съсирена кръв, като кубче лед в коктейл „Блъди Мери“ 5 5 Коктейл от водка с доматен сок. — Б.пр. . Никога не бе виждал толкова чист труп извън погребална зала. Но вместо да лежи спокойно като мраморна статуя, това тяло бе извито в някаква жалка пародия на човешко подобие, с абсурдно изкривени крайници. Приличаше на разчленена марионетка, оставена да лежи, както е паднала, когато са отрязали конците.

Когато двамата мъже влязоха в двора, полицейският фотограф спря да снима и кимна на Джон Брандън, когато го позна.

— Добре, Хари — каза Брандън, очевидно неуплашен от гледката пред него. Никой обаче не можеше да види ръцете му, здраво стиснати в юмруци в джобовете на шлифера.

— Направих снимки на обстановката наоколо, господин Брандън. Тъкмо бях започнал тези в близък план — обясни фотографът: — Има много рани и натъртвания. Искам да съм сигурен, че не съм пропуснал някоя.

— Добре, момче.

Зад тях Карол добави:

— Хари, като свършиш с всичко това, би ли могъл да снимаш всички коли, паркирани в непосредствена близост в района?

Фотографът вдигна учудено вежди:

— Всичките?

— Всичките — потвърди тя.

— Добър ход, Карол — подхвърли Брандън, преди намръщеният фотограф да може да каже нещо. Винаги има възможност убиецът да е напуснал местопрестъплението пеша или с колата на жертвата. Може да е оставил неговата тук, за да я прибере по-късно. И снимките са много по-силен коз на обвинението, когато се разглежда делото в съда, отколкото показанията на един полицай.

С едно рязко поемане на дъх фотографът се обърна обратно към трупа. Кратката размяна на реплики бе дала време на Тони да стегне стомаха си, който бе започнал да се бунтува. Гадеше му се. Той направи крачка по-близо до тялото, като се опитваше да намери някакво примитивно разумно обяснение какво би могло да доведе един човек до такова състояние.

„Каква е играта ти? — зададе си той въпрос наум. — Какво означава това за теб? Какво е обяснението, което произтича между тази разкъсана плът и твоите желания? Смятах себе си за експерт в изясняването на тези неща, но ти си нещо по-различно, нали? Ти наистина си нещо специално! Ти си властният каприз на самоконтрола. Ще станеш един от тези, за които се пишат книги. Добре дошъл в голямото време!“

Усетил, че е стигнал опасно близо до възхищение пред един ум, така тревожно сложен, Тони си наложи да фокусира съзнанието си към действителността, която лежеше просната пред него. Дълбокият разрез на гърлото действително почти бе обезглавил човека, главата му висеше килната като прикачена на тила. Тони пое дълбоко дъх и каза: