Вал Макдърмид - Преследвачът

— Тук не грешите — промърмори Крос. — Не искам да ни се мотаете в краката.

— Никой от нас не иска това, Том — намеси се Брандън. — Точно затова помолих Карол да действа като свръзка между Тони и нас.

— Не мога да си позволя да загубя старши полицай точно сега — протестира Крос.

— Ти не я губиш — обясни Брандън. — Ти печелиш сътрудник с уникален поглед върху всички случаи. Може да излезе безценен, Том. — Той хвърли поглед към часовника си. — По-добре да тръгвам. Шефът ще иска да чуе накратко за последния случай. Дръж ме в течение, Том — каза Брандън, махна с ръка и се упъти обратно към улицата, докато изчезна от поглед.

Крос издърпа пакет цигари от джоба си и запали.

— Знаете ли в какво е бедата ви, инспектор? Вие не сте толкова умна, колкото се мислите. Една издънка само, госпожице, и ще ви го изкарам на носа. — Той дръпна силно от цигарата и се наведе напред, за да издуха дима в лицето на Карол. Намерението му се провали от внезапния порив на вятъра, който разпиля дима, преди да достигне до нея. Очевидно възмутен, Крос се завъртя на пети и се упъти обратно към мястото на престъплението.

— Имаше щастието да срещнеш един първокласен представител на професията ни — усмихна се Карол.

— Сега поне знам накъде духа вятърът — отвърна Тони. Докато казваше това, той усети една дъждовна капка на лицето си.

— По дяволите! — извика Карол. — Точно от това се нуждаем сега! Виж, можем ли да се видим утре? Мога да взема всички материали по този случай и да ги прегледам набързо предварително. После можеш да ги прелистиш и ти.

— Добре, в моя кабинет в десет, става ли?

— Прекрасно. Как да те намеря?

Тони даде напътствия на Карол и остана да я наблюдава, докато тя се отдалечаваше надолу по алеята. Интересна жена. А също и привлекателна. Повечето мъже биха се съгласили с него. Имаше моменти, когато почти желаеше да може да намери не толкова сложен отзвук в себе си. Но той бе копнял прекалено, докато стигна точката, отвъд която не би допуснал да бъде привлечен от жена като Карол Джордан.

Минаваше седем, когато Карол успя най-после да се върне в централното управление на полицията. Когато позвъни на вътрешния номер на Джон Брандън, бе приятно изненадана да го открие все още на бюрото му.

— Качвай се.

Горе почудата й бе още по-голяма, когато се появи на вратата на секретарката и го намери да пълни с конска доза кафе две димящи чаши.

— Мляко и захар?

— Не, благодаря. Това е неочаквано удоволствие.

— Отказах пушенето преди пет години — довери й Брандън. — Сега единственото, което ме поддържа, е кофеинът. Влез насам.

Карол пристъпи в офиса, горяща от любопитство. Никога преди не бе прекрачвала този праг. Тапетите бяха в кремав пастелен тон, мебелите, същите като тези в офиса на Крос, с тази разлика, че тук дървото блестеше и липсваха одрасквания, изгаряния от цигари и издайнически кръгове от горещи чаши. За разлика от другите шефове Брандън бе лишил стените си от украсата на полицейски снимки и поставени в рамка отличия и грамоти. Вместо това беше избрал пет-шест репродукции на картини от началото на века, изобразяващи улиците на Брадфийлд. Все пак гамите бяха мрачни, често почти просмукани от дъжда, и отразяваха грандиозната гледка от прозореца на седмия етаж. Единственото нещо в стаята, което съвпадна с очакванията й, се оказа снимката на жена му и децата му, подпряна на бюрото. Дори тя не бе направена в дървена поза пред обектива във фотото, а бе увеличено копие от ваканционен миг, запечатан на борда на една яхта. Заключение: въпреки впечатлението, с което Брандън се опитваше да заблуди другите, че е едно честно, обикновено ченге, всъщност бе далеч по-сложен и сериозен под повърхността.

Той махна на Карол, посочи й двата стола пред бюрото си, после седна от другата страна.

— Има едно нещо, за което искам да сме наясно — започна Брандън направо. — Ти докладваш на шефа на отдела ти, Крос. Той отговаря за тази операция. Обаче искам за мен копия от всички твои доклади, както и тези на доктор Хил. Освен това искам да знам всяка теория, до която вие двамата достигнете, дори още да не сте готови да я напишете на хартия. Мисля, че ще успееш да се справиш с това.

Карол повдигна вежди.

— Има само един начин да разбера, сър.

Устните на Брандън трепнаха в полуусмивка. Винаги бе предпочитал честността пред глупостите.

— Добре. Сега искам да се увериш, че имаш достъп до всички материали по тези убийства. Ако имаш някакви проблеми с това или имаш усещането, че някой се опитва да пречи на теб и доктор Хил, искам да ми кажеш незабавно, независимо кой е виновен. Ще говоря утре сутринта лично с екипа, за да се уверя, че никой не се съмнява в това, какви са новите правила. Имаш ли нужда от нещо, с което да мога да ти помогна?