Вал Макдърмид - Преследвачът

Той направи гримаса.

— Точно това се чудех и аз. Все пак ти не си конкурент, а и става въпрос за разследване на убийство. Човек никога не знае. Може пък да ви сътрудничат. Все пак, ако този тип използва тяхната техника, би било проява на лош вкус да не ви помогнат. Мога да изкопая от документацията ни името на човека, с когото работихме. Той беше директор на продажбите. Шотландец. С някакво име, за което не можеш да твърдиш, че е християнско — Грант Камерон, Камбъл Елиот… Мотае ми се в главата…

Докато Майкъл прелистваше бележника си с телефони и адреси, Карол напълни отново чашата си и опита на вкус пенещите се пръски. В последно време удоволствието от живота като че ли придобиваше все по-малки размери. „Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив!“ — помисли си иронично тя. Но ако можеше да се натъкне на нещо, което да подкрепи теорията й, всичко това щеше да се промени.

— Открих го! — възкликна Майкъл. — Фрейзър Дънкан. Обади му се в понеделник сутринта и кажи, че аз съм ти го дал. А сега е време да се отпуснем и да си починем.

— Прав си — съгласи се Карол. — Повярвай ми, наистина си го заслужавам.

Кевин Матюс се бе проснал върху смачкания широк креват с размазана от блаженство физиономия и се усмихваше на жената, която го бе възседнала.

— Това бе хубаво.

— По-добре, отколкото да готвиш вкъщи — каза Пени Бърджес, като прокара пръсти през тъмнокестенявите косми по гърдите му.

Кевин се засмя самодоволно.

— Безспорно — съгласи се той и се протегна за остатъка водка с кола, която Пени му бе наляла одеве.

— Учудвам се, че можа да се измъкнеш точно тази вечер — укори го тя и се примъкна бавно към него, докато зърната на гърдите й не докоснаха неговите.

— В последно време работим толкова много извънредно, че жена ми се е отказала да ме чака вкъщи за нещо друго, освен кратък сън.

Пени се отпусна и притисна гърди в Кевин.

— Нямах предвид Лин, а работата.

Кевин сграбчи китките й, преобърна я и се намери върху нея. Когато се успокоиха и вече лежаха един до друг, той най-после каза:

— Нямаше кой знае какво да се прави, честно казано.

Пени се размърда недоверчиво.

— Така ли? Снощи Карол Джордан откри труп номер пет, заподозреният е арестуван при опит да напусне страната, а ти ми казваш, че няма какво да правите? Хайде, Кевин, не говориш с кого да е!

— Нищо не си разбрала, скъпа — отвърна той високо и великодушно. — И ти, и всичките ти останали приятелчета от медиите.

Не му се случваше често да поставя Пени на мястото й и имаше намерение да се възползва пълноценно от отдалата му се възможност.

— Какво искаш да кажеш? — повдигна се тя и се подпря на лакът, като несъзнателно покри тялото си със завивката. Това вече не бе забавление, а сериозна работа.

— Първо. Трупът, който откри Карол снощи, не е поредната жертва на серийния убиец, а нескопосано подражание. Аутопсията го доказа без никакви съмнения. Просто още едно отвратително убийство на сексуална основа. От Централното управление ще изчистят този случай за няколко дни с помощта на Нравствения отдел — обясни й Кевин с очевидно самодоволство в гласа си.

Пени преглътна поражението си и промълви през стиснати зъби:

— И?

— Какво, скъпа?

— Ако това е първо, то тогава кое е второто?

Кевин се ухили така нагло, че Пени изпита желание веднага да го изрита. Взе незабавно решение, че той ще изхвърчи от леглото й на секундата, щом намери някаква приемлива алтернатива.

— А, да! Второ. Стиви Макконъл не е убиецът.

Пени направо загуби и говор, и картина. Информацията сама по себе си бе шокираща. Но още по-шокиращо в случая бе, че Кевин, макар да е знаел, не й беше казал нищо. Той бе запазил мълчание, оставяйки я да пусне такава статия във вестника, което в крайна сметка щеше да я представи като пълен идиот, при това зле осведомен.

— Така ли? — възкликна тя с високомерния тон, който не бе използвала, откакто с облекчение напусна колежа и реши да зареже превзетия начин на говорене.

— Точно така! Знаехме го още преди да се опита да се чупи — поясни Кевин, отпуснат така блажено на възглавницата и толкова доволен, че изобщо не забелязваше мълниите на чиста злоба, които Пени мяташе в негова посока.

— Тогава какъв точно беше смисълът на тази пародия в съда сутринта? — попита го с такъв тон, че учителката й по дикция би била много доволна, ако можеше да я чуе.

Кевин отново се усмихна самодоволно.

— Е, повечето от нас бяха стигнали до заключението, че Макконъл не е нашият човек. Но Брандън му бе прикачил опашка за всеки случая, така че когато той се опита да забегне от страната, ние бяхме малко или много задължени да го приберем на топло. По това време започваше да става съвсем сигурно, че Макконъл не е Странния убиец. Като добавим й факта, че той въобще не пасна с профила, създаден от Тони Хил, картинката е ясна.