Вал Макдърмид - Преследвачът

— Не мога да повярвам на ушите си! — извика силно Пени.

Кевин най-после забеляза, че не всичко е наред.

— Какво? Някакъв проблем ли имаш, скъпа?

— Един малък шибан проблем! — каза тя, като насичаше остро всяка изречена сричка. — Искаш да ми кажеш, че не само сте тикнали напълно невинен човек в затвора, но сте допуснали също така пресата да раздуха предположението ви, че е много вероятно този човек да е Странния убиец?

Кевин се надигна и отново отпи от напитката си. После се протегна да разроши косите на Пени, но тя се отдръпна рязко.

— Не се притеснявай! Не е станало кой знае какво! — успокои я той покровителствено. — Така поне на никого няма да му хрумне да сформира агитка, за да го линчува или да обсади къщата му, докато е вътре. Смятахме, че като намекнем на медиите, че сме пипнали убиеца, бихме могли да провокираме истинския убиец да се свърже по някакъв начин с нас, за да ни увери, че все още е на свобода.

— Имаш предвид, че сте го подтиквали да убие отново? — извика почти в истерия Пени.

— Разбира се, че не! — възмути се Кевин. — Имах предвид да се свърже с нас! Както направи, след като прецака Гарет Финеган.

— Боже мой! — възкликна тя изненадано. — Кевин, как можа да си седиш тук и да ме убеждаваш, че на Стиви Макконъл няма да се случи нищо лошо, докато е под ключ в панделата?

Докато Пени Бърджес и Кевин Матюс се караха относно моралната страна на ареста на Стиви Макконъл, в крило „С“ на затвора на нейно величество, „Барли“, трима мъже се бяха заели да покажат на Стиви Макконъл какво се случва в пандиза с типове, забъркани в секс случаи. В края на коридора един пазач стоеше невъзмутим, очевидно глух за писъците и молбите за помощ на Макконъл. А в пустите полета на Брадфийлд един безпощаден убиец изпипваше последните неща по инструмента си за мъчение, който щеше да му помогне да покаже на света, че човекът в затвора не е отговорният за четири съвършено изпълнени серийни наказания.

Залата на екипа „ХОЛМС“ жужеше тихо от напрегнатата работа на операторите, втренчени в екраните и чукащи по клавишите.

Карол откри Дейв Улкот седнал в кабинета си да хапва напълно безучастно рибки и чипс. Вдигна глава при влизането й и едва докара една измъчена усмивка.

— Мислех, че имаш свободна вечер — каза той.

— Все още се надявам да е така. Брат ми обеща да купи цяла торба пуканки само за мен, ако свърша предварителната работа. Исках просто да намина и да ти оставя нещо — каза тя и стовари на бюрото на Дейв две найлонови торби. От тях се изтърсиха лъскави списания за компютри.

— Имам една теория — обясни му тя. — Е, повече е подозрение. — За трети път Карол изложи теорията си за убиеца, който използва видеокасети, трансформира образите и ги вкарва в компютъра и така поддържа фантазиите си.

Дейв слушаше внимателно и кимаше, докато поглъщаше разказа на Карол.

— Това ми допада — каза накрая просто. — Прочетох вече няколко пъти профила и досега наистина не можах да възприема какво има предвид доктор Хил, като казва, че убиецът се поддържа емоционално устойчив чрез видеозаписа на убийствата. Звучеше безсмислено. Твоята идея ми го изяснява. И какво искаш от мен?

— Майкъл смята, че ако засечем купувачите на програмата „ВиКом 3Д“, това може да ни отведе до него, ако сме прави, разбира се. Аз лично съм съвсем уверена в това. Твърде вероятно е компанията, за която работи убиецът, да има необходимите програмни продукти и той да може да борави там с тях. Въпреки това, за да бъде в безопасност, ще е необходимо да прави цялото сканиране и дигитализация на образите вкъщи. Затова си мислех, че ще си заслужава да се направи списък на дистрибуторите на видеодигитализатори и платките за възприемане на видеосигнала от компютъра. Можем да открием доставчиците чрез обявите в тези списания, тъй като в действителност всички компютърни продукти могат да се поръчат и по пощата. Ще трябва да се свържем също с местните компютърни клубове. Няма да е зле, ако можеш да отделиш няколко човека да свършат тая работа.

Дейв въздъхна.

— Надявам се, Карол. — Вдигна едно списание и го прелисти. — Предполагам, че днес и утре ще мога да нахвърлям списъка, а първото нещо в понеделник сутринта ще е да хванем двама оперативни да звънят по телефоните. Но кога компютърните ми оператори ще имат време да вкарат данните, не мога да ти кажа. Ще гледам все пак да се направи. Става ли?

Карол се ухили.

— Ти си страхотен, Дейв!

— Аз съм същински мъченик, Карол. На най-малкото ми хлапе са му пробили две зъбчета, които дори още не съм видял.