Вал Макдърмид - Преследвачът

— Виж, скъпи мой — каза му тя един ден, — мозъкът ти може да е на ниво за докторска степен, но чукането не би ти донесло и тройка!

Естествено, това бе краят, но оттогава нещата в интимната му област тръгнаха надолу. Последните две жени, с които бе имал връзка, смятаха, че Тони е истински джентълмен, защото никога не ги вкарваше веднага в леглото си, както останалите. И това продължаваше до момента, когато те го замъкваха и откриваха колко рядко в действителност той можеше да се отпусне. Много отдавна бе разбрал колко трудно е да убедиш една жена във факта, че проблемът да не ти се вдига, няма нищо общо с нея.

— Просто са ми писнали такива комплексарки! — възмути се той на глас.

Вероятно сега най-сетне бе намерил начин да се изправи срещу миналото си и да продължи напред. Още няколко нощи като тази с Анджелика и може би, но само като предположение, щеше да събере смелост да направи истински опит. Той се зачуди дали обслужването й стигаше дотам. Сигурно трябваше да обмисля дали да й пусне някакви намеци. Все пак трябваше да пробва.

Брандън прочете листа на бюрото си и разтри очи, за да прогони съня от тях. Той и Дейв Улкот бяха прекарали нощта, преглеждайки десетките доклади, които им се бяха струпали. Това беше резултат от действията, които предприе Дейв в отговор на връзките, изкарани от компютъра на „ХОЛМС“. Въпреки решителните им усилия да открият някаква, макар и тънка връзка, което да им помогне да разплетат кълбото и стигнат до убиеца, не откриха нищо, което някой от тях да идентифицира като съществено.

— Може би все пак идеята на Карол ще ни свърши работа — прозя се Дейв.

— Така или иначе опитахме всичко друго — отвърна Брандън с толкова потиснат глас, колкото бе смачкана и физиономията му. — Няма да се претоварим кой знае колко, ако проверим и това.

— Тя е умница, тази следователка! — отбеляза Дейв. — Ще се справи с работата. — В тона му нямаше горчивина, само умерено възхищение. Поредната прозявка деформира лицето му.

— Прибирай се вкъщи, Дейв. Кога за последен път си виждал Марион будна?

Дейв простена.

— Не започвайте пак, сър. Така или иначе вече смятах да се омитам. Нима какво повече да се прави. Ще дойда утре, за да довърша прегледа на списъците с всички тези компютърни дистрибутори.

— Добре, но не много рано. Ясен ли съм? Обърни малко внимание на семейството си. Закуси с тях.

Преди да се вслуша в собствения си съвет, Брандън искаше да прегледа още веднъж показанията на свидетелите и впечатленията на следователите. Не можеше да повярва, че там не се спотайваше нещо, което би им дало възможност да направят първия удар. Когато прехвърли половината купчина, откри, че му е почти невъзможно да се насили, за да продължи с останалата част от камарата. Перспективата да се пъхне до топлото тяло на Маги му се струваше в момента изключително привлекателна.

Брандън въздъхна и се концентрира върху следващия лист. Подробното му проучване бе прекъснато от настоятелния звън на телефона.

— Брандън — въздъхна той.

— Сержант Мъри се обажда, сър. Извинете, че ви прекъсвам, но в момента в участъка няма никой от следователите. Работата е там, че при мен има един господин, с който, мисля, че ще поискате да говорите. Съсед е на Дамиен Коноли, сър.

Брандън бе вече скочил от стола си.

— Тръгвам!

Мъжът в чакалнята бе седнал на дървената пейка, която опасваше стената. Беше с наведена глава и набола груба черна брада покрай устата си. Когато Брандън се приближи, той вдигна поглед. Гонеше трийсетте според преценката му. Загорял от слънцето, с тъмни кръгове под очите. Съдейки по скъпия му, но в тъмни тонове костюм, вероятно бе бизнесмен. Копринената му вратовръзка се бе килнала настрани под разкопчаното копче на ризата. Със зачервени от безсъние очи, той имаше смачкания вид на човек, който е пътувал толкова дълго, че вече е забравил кой ден е и в кой град се намира. Окаяната картинка на някой, който беше по-зле от него, сякаш изпълни Брандън със свежи сили.

— Господин Хардинг? — попита той бодро. — Аз съм Джон Брандън. Заместник-шеф на полицията, отговорен за провежданото разследване по смъртта на Дамиен Коноли.

Мъжът кимна.

— Тери Хардинг. Живея през две врати от Дамиен.

— Дежурният сержант ми съобщи, че може би имате някаква информация за нас.

— Точно така, сър — съгласи се той с глас, дрезгав от изтощение. — Видях един непознат да изкарва колата на Дамиен от гаража му в нощта, когато бе убит.