Вал Макдърмид - Преследвачът

— Мога да остана и да ти помогна да прегледаме заедно списанията — предложи неохотно Карол.

— О, я стига! Изчезвай и се забавлявай. Време е поне един от нас да го направи. Какво смяташ да гледаш?

Карол направи гримаса.

— Съботната специална програма — „Преследвача“ и след това „Мълчанието на агнетата“.

Смехът на Дейв отекваше в ушите й по целия път до колата й.

Дългото къркорене, изглежда, идваше от стомаха му. Когато оргазмът го разтърси и се разля по цялото му тяло, Тони почувства невероятно чувство на облекчение.

— О, боже! — простена той.

— О, да, да — задъхваше се Анджелика. — Възбуждаш ме отново, о, Тони, Тони… — Гласът й потъна в ридание.

Тони лежеше на леглото си и дишаше тежко. Около него се разнасяше тежката миризма на пот и секс. Чувстваше се като че ли най-неочаквано бе освободен от товар, който бе носил толкова дълго, че бе престанал да забелязва тежестта му. Дали това бе усещането, че си излекуван, чувството на лекота и желание за живот, мислеше си Тони. Като че ли беше захвърлил миналото зад себе си като тежък чувал въглища в сандък. Дали така се чувстваха пациентите му, когато разтоварваха проблемите и обърканите си истории върху него, за да се освободят от тежестта си, чудеше се той.

Чуваше в ушите си накъсаното дишане на Анджелика. След малко се обади:

— Чудо! Истинско чудо! Беше по-добре от всякога. Страхотно ми хареса начинът, по който ме любиш!

— И за мен беше хубаво — призна си Тони, като неочаквано за самия него наистина го имаше предвид. За пръв път, откакто бяха започнали тази странна комбинация от терапия и сексуална игра, той нямаше проблеми с ерекцията си. От самото начало днес инструментът му бе твърд като скала. Никакво спадане, никакво съмнение, никакъв срам. Просто за пръв път изживя безпроблемен секс, какъвто не беше имал от години. Е, в действителност Анджелика не бе с него в стаята, но все пак това бе гигантска стъпка в правилната посока.

— Постигнахме най-сладката хармония — изчурулика Анджелика. — Никога и никой досега не ме бе издигал така, както ти.

— Често ли го правиш? — попита Тони вяло.

Тя се изкикоти. Дрезгав, секси, задавен смях.

— Не си първият.

— Предполагах. Ти си далеч повече от експерт — поласка я той почти искрено. Тя бе съвършеният терапевт за него, а това бе съвсем сигурно.

— Много съм претенциозна към мъжете, които подбирам да споделят удоволствието си с мен — поясни Анджелика. — За съжаление не всеки оценява това, което предлагам.

— Те трябва да са големи особняци, за да не се забавляват. Сигурен съм, че е така.

— Радвам се за теб, Антъни. Никога няма да разбереш колко съм щастлива. Сега трябва да вървя — довърши тя, като тонът й рязко се смени и придоби делови характер. Тони свикна да го разпознава, защото винаги се появяваше в края на разговорите им. — Тази вечер наистина беше специална. Скоро ще се чуем.

След това линията прекъсна. Тони изключи телефона и се изпъна. Тази вечер с Анджелика за пръв път в живота си Тони почувства покровителство, нежност и внимание, които му помагаха, без да задушават. Той усещаше със сърцето си, че баба му го бе обичала и се бе грижила за него, но семейството им никога не бе демонстрирало чувствата си открито. Любовта й бе безцеремонна и практична и служеше повече на нейните нужди, отколкото на неговите. Сега той осъзнаваше, че жените, по които се беше увличал в миналото, бяха нейни емоционални двойници. Благодарение на Анджелика той смееше да се надява, че моделът бе вече счупен. Беше му причинил достатъчно болки през годините.

Сексуалният му живот бе започнал по-късно, отколкото на връстниците му. Отчасти защото тялото му не искаше да съзрява до седемнайсетата му година. Той бе винаги най-дребният в класа. Тогава му даваха най-много тринадесет-четиринадесет години и той се страхуваше от секса повече от всички. После изведнъж дръпна с няколко сантиметра в течение на два-три месеца. Докато постъпи в университета, вече бе загубил девствеността си в едно недодялано изпълнение, от което му беше останал ужасен спомен. Грубата кувертюра на леглото го бе ожулила доста неприятно и се наложи дни наред да ходи с белези. Приятелката му, доволна, че се е отървала най-сетне от бремето на девствеността си, го бе зарязала скоро след това.

В университета бе прекалено срамежлив, а освен това работеше твърде усилено, за да има време да трупа някакъв опит. По-късно, когато започна работа по доктората си, той се влюби до уши в една млада преподавателка по философия от колежа си. И тъй като беше умен и интересен, успя да грабне вниманието й. Патриша не криеше факта, че бе омъжена жена, както не скри и факта, че слага край на връзката им заради сластните му погледи, които той не можеше да крие.