Вал Макдърмид - Преследвачът

Доктор Тони Хил, глупакът, който дори не разбра, че Гарет Финеган е един от моите трупове, бе новата ми цел. Той ме обиди. Беше ме облял с презрение, отказвайки да признае постиженията ми. Нямаше си и представа за калибъра на мозъка, срещу който се бе изправил. Щеше да се наложи да си плати за арогантността.

Премахването му бе истинско предизвикателство. Не би ли било за всеки така?

Звукът на силно ревяща тълпа посрещна Карол, когато затвори вратата на апартамента зад себе си. Майкъл се бе проснал на едно от канапетата и дори не откъсна поглед от телевизора, който предаваше ръгби мач.

— Здрасти, сестричке! Инфарктен мач! След десет минути свършва и целият съм твой.

Карол хвърли поглед към екрана, където калните гиганти в английски и шотландски цветове се хвърляха по земята в свирепи хватки.

— Много технично, няма що! — промърмори тя. — Ще си хвърля един душ.

Петнадесет минути по-късно брат и сестра споделяха една бутилка вино.

— Имам една разпечатка за теб — каза Майкъл.

Карол се оживи.

— Нещо важно ли е?

Майкъл сви рамене.

— Не знам какво смяташ за важно. Вашият убиец е използвал предмети с пет различни форми, за да направи белезите. Разделих ги на пет отделни модела. Имате нещо, наподобяващо сърце и някакви зачатъци на букви — „А“, „Д“, „Г“ и „И“. Да ти говори нещо?

Карол неволно потръпна.

— О, да. Много. В теб ли е разпечатката?

Майкъл кимна.

— Да. В куфарчето ми.

— Ще я погледна за момент. Междувременно може ли да ангажирам отново умствените ти способности?

Майкъл пресуши чашата си и я напълни отново.

— Не знам. Аз какво ще получа за това?

— Вечеря, легло и закуска в някой мотел по твой избор през първия уикенд, в който съм свободна — предложи Карол.

Майкъл направи гримаса.

— При това положение мога да се пенсионирам, докато те чакам да се наканиш. Какво ще кажеш да ме гладиш един месец?

— Две седмици.

— Три.

— Смятай, че сделката е сключена — предаде се тя и протегна ръка към Майкъл.

— И така, какво искаш да знаеш, сестричке?

Карол изложи теорията си за компютърните манипулации с видеокасетите, които убиецът според нея правеше.

— Какво мислиш? — попита нетърпеливо.

— По принцип е възможно. Няма спор. Има вече такава техника и не е трудно да се използва софтуерът. Бих могъл да го направя, представям си го как става. Но тук е нужна сериозна сума. Да кажем триста лири за видеоплатката, четиристотин за възпроизвеждаща платка, други от триста до петстотин за приличен дигитализатор на видеообраза, плюс поне хилядарка за компютърен скенер, последна дума на техниката. Въпреки че софтуерът е на истинския убиец. Има само една цялостна програма, която би могла да направи това, за което говориш — „ВиКом 3Д“. Във фирмата имаме такава и джобът ни олекна с близо четири хилядарки, за да си я доставим. А това беше преди шест месеца. Последното подобрение ни струва още осем стотачки — ръчно средство за управление и насочване.

— Значи това изобщо не е такъв програмен продукт, какъвто биха могли да си позволят много хора.

Майкъл изсумтя.

— Дяволски си права. Нужно е сериозно оборудване. Вероятно притежателите са само професионалисти като нас, студията за разпространение на видеопродукции и може би няколко човека, на които компютърът е сериозно хоби.

— Колко бързо може да бъде доставена тази техника? Можеш ли да си я купиш от специализиран магазин? — поинтересува се Карол.

— Всъщност не. Ние се свързахме директно с „ВиКом“, защото искахме да ни проведат пълна демонстрация, преди да се решим да хвърлим толкова много пари. Опасявахме се те да не отидат на вятъра. Възможно е някои дистрибутори — специалисти в бизнеса — да ги продават, но те едва ли прехвърлят голямо количество. Това обаче със сигурност не е поръчка по пощата чрез каталог. С повечето компютърни продукти е така.

— А другите неща, които спомена, дали са техника, достъпна за широк кръг хора? — попита Карол.

— Не са необикновени. Доколкото мога да си спомня, има около два-три процента пробив на пазара на видеопродуктите и около петнайсет процента на скенерите. Но ако смяташ да хванеш следите на твоя човек, направи следното — аз бих се заловил за нишката „ВиКом“, ако бях на твое място — посъветва я Майкъл.

— Мислиш ли, че ще ни допуснат да се ровим в регистрите им за продажбите?