Вал Макдърмид - Преследвачът

— Зала номер едно, моля! — изчака да я свържат и каза на чиновника: — Следовател Джордан е тук. Мога ли да говоря с адвоката на КСС?

Малко по-късно тя вече имаше връзка с един от адвокатите на Кралската съдебна служба.

— Еди? Аз съм, Карол Джордан. По петите ми са хукнали трийсетина хиени, които чакат да нападнат Стивън Макконъл. Умират да си направят всевъзможни грешни заключения. Затова мисля, че може би ще предпочетеш да ми го доведеш сега, докато ги държа обуздани на една импровизирана пресконференция? Можеш ли да се справиш с бюрокрацията?

Изчака го да се разбере нещо със съдебния служител от охраната.

— Добре, Карол, ще опитам. Благодаря ти.

Като продължаваше номера си, Карол нахвърли нещо в бележника си и затвори телефона. После пое дълбоко дъх и се насочи отново към тълпата.

Дамиен Коноли — типично ченге. И да исках, нямаше да мога да намеря по-подходящ човек, за да дам урок на полицията, дори да търсех цяла година. Но той бе вече там, в моя списък, един от личната ми класация „Топ десет“. Беше ми по-трудно да го следя, защото плаващият му график на работа често се разминаваше със собственото ми работно време. Но както често казваше баба ми, нищо хубаво не идва лесно.

Хванах го в капана по обичайния ред.

— Съжалявам, че ви безпокоя, но колата ми се развали, а нямам никаква представа къде е най-близкият апарат за пътна помощ. Може ли да ползвам телефона ви, за да им се обадя?

Почти смешно е колко лесно можеш да прекрачиш прага на домовете им. Трима мъже са мъртви, а те все още не вземат най-елементарни предпазни мерки. Почти ми беше жал за Дамиен, тъй като от всичките той беше единственият, който не ме бе предал и измамил. Но ми беше нужен, за да им дам пример. За да им покажа колко трогателно безпомощни са. Дразнеше ме, че ме спрягаха с така наречената „гей общност“, но те бяха донякъде прави, когато казваха, че докато жертви са предполагаемите гейове, полицията не ще направи нищо. Убийството на един от техните хора щеше да бъде това, което да ги стресне и да ги накара да седнат и да се замислят. Поне щяха да бъдат принудени да ми отдадат признанието и уважението, които заслужавах.

За да отбележа това, замислих нещо по-специално за Дамиен. Един необичаен метод за наказание, използван от време на време, за да действа като ужасяващ пример. Изглежда, най-често е прилаган в случаи на тежка измяна, където някой е бил уличаван в заговор за убийството на краля. Напълно подходящо, смятах аз. Защото какво беше Дамиен, ако не една неразделна част от групата, която трябваше да ме унищожи, стига да можеше?

Последният запис за прилагането на това наказание датира от 1238 година в Англия, когато някакъв дребен благородник нахлул в кралските територии в Удсток, възнамерявайки да убие Хенри Осми по време на лов. За да демонстрира на всички други потенциални изменници, че кралят се отнася сериозно към опитите за покушение срещу живота му, непокорният мъж бил осъден да бъде разчленен от коне, а след това обезглавен.

Друго, пак кралско убийство, е предизвикало същата участ в средата на осемнайсети век. Името на убиеца просто трябва да е било предзнаменование. Франк Дамиенс е пронизал крал Луи Петнадесети във Версай. Присъдата му гласяла: „Гърдите, ръцете, бедрата и прасците му трябва да бъдат жигосани с щипци; дясната му ръка, държала ножа, с който е извършено нападението, да се изгори в сярна киселина; след това във врящо олио, разтопено олово; смола и восък, смесени със сяра да се излеят в раните му и накрая тялото му да бъде дърпано и разчленено от четири коня.“

Според записките за екзекуцията тъмнокафявата коса на Дамиенс побеляла от ужас, докато извършвали мъченията. Казанова, онзи, великият любовник, пише в спомените си: „Наблюдавах ужасната сцена четири часа. Но на няколко пъти бях принуден да извърна главата си и да запуша ушите си, когато чувах неистовите му писъци при откъсване на половината му тяло.“

Очевидно не можех да се сдобия с чифт коне долу в мазето, така че трябваше да се справя със собствените си уреди. Построих система от въжета и скрипци, прикачена за тавана и пода и свързана с една от онези лебедки, които използват на яхтите. Всяко въже завършваше с по една стоманена окова и щеше да обхване китките и глезените. Като нагласих дължината и тежестта на въжетата, провесих Дамиен във въздуха, а стиснатите му в окови крайници бяха разпънати в едно масивно човешко Х. Жалките му гениталии висяха в средата като нещо, наподобяващо карантия в месарски магазин.