Вал Макдърмид - Преследвачът

— Добре, че точно навреме се съгласих да взема страната ви, в противен случай щях да изглеждам пълен профан — каза Боб Стансфийлд и протегна ръка към Тони. — Добра работа, докторе.

Карол се усмихна скришом. Беше благодарна на бога, че останалите от екипа накрая започнаха да приемат, че Тони имаше какво да каже и то трябваше да бъде ценено. Странно беше колко различна ставаше атмосферата сега, когато Крос го нямаше.

Кевин се размърда в стола си, за да се намести по-удобно.

— Какво имат да кажат експертите? Нещо за нашите случаи или всичко е предварителни доказателства по случая Чейс Колинс?

Брандън прегледа набързо другия лист.

— Предварителни… предварителни… предварителни… — Изведнъж той спря и рязко си пое дъх. — Боже мой! — възкликна с нескрито отвращение в гласа.

— Какво има, сър? — попита Карол.

Брандън прокара ръка през мрачното си лице и отново се втренчи в листа хартия, като че ли проверяваше дали пък не го е прочел погрешно.

— Проверявали са белезите от изгаряне по тялото на Дамиен Коноли. Опитвали са се да разберат какво ги е причинило.

Тони замръзна, а ръката с последния залък сандвич увисна по средата на пътя към устата му.

— И какво е мнението им? — обади се рязко Боб Стансфийлд.

— Това е пълна лудост! — каза Брандън. — Единственото, до което момчетата са достигнали, е формички за сладки.

— Разбира се! — възкликна разпалено Тони и една далечна усмивка озари очите му. — Всичките различни форми на звезди. Това е очевидно, той веднъж го е посочил.

Изведнъж Тони осъзна, че останалите четирима бяха вперили погледи в него. Единствено Карол изглеждаше заинтригувана. По останалите лица вида изражения, които бе виждал преди. Мнителност. Антипатия. Отвращение. Неразбиране.

— Двайсет и четири каратова откачалка! — каза горчиво Стансфийлд.

Никой не бе съвсем сигурен кого имаше той предвид — убиеца или Тони.

Денят, в който Пени Бърджес се захвана с криминалната хроника на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“, тя бе решена, че ще си създаде по-добри връзки, отколкото който и да е от предшествениците й мъже беше успял. Тя бе разбрала, че сред мъжките ритуали на масонската ложа и пушачите трябва да се чувства в свои води, но твърдо бе решила, че дори там нямаше да допусне да се случи нещо забележително без нейно знание.

Нищо чудно тогава, че телефонът й звъня между шест и седем сутринта. И двете обаждания бяха от полицейски служители, които й съобщиха, че мъжът, разпитван по-рано във връзка със серийния убиец, е арестуван при опит да напусне страната. Никакви имена. Никакви заплахи. Но разбра, че анонимният заподозрян щеше да бъде изправен пред съдиите тази сутрин, за да бъде върнат отново зад решетките по обвинение, че се е опитвал да наруши наложената му мярка за неотклонение. Като се има предвид открития пети труп, който бе изкарал Пени от леглото около два сутринта, връзката беше очевидна.

Тя се усмихна доволно над втората си чаша силно кафе. Това щеше да й запази отново първата страница на вечерния брой. Надяваше се само главният редактор и юрисконсултът на вестника да не се уплашеха. После натопи чашата и купичката от кашата в мивката и грабна палтото си. И в двата случая се очертаваше интересен ден.

На Карол започнаха да й залепват очите за сън, когато стана време да отиде до съда, за да се увери, че всичко върви по план. Стансфийлд и Кевин имаха да изчистват недовършената си работа по обичайните разследвания. Тони беше заминал за Лийдс заради една продължителна среща с канадски психолог, който бе организирал конференция в града. Беше й обяснил, че трябва да обсъди някои езотерични аспекти от изследването си за създаване на специални части към полицията. „Изясняване на понятията“, й бе казал, когато успяха да останат сами за момент, след кратката сбирка на екипа.

Можеше със същия успех да й пробута и „квантова механика“, помисли си тя иронично, докато тичаше нагоре по стълбите на съдебната палата. Бе вдигнала яката си, за да се предпази от източния вятър, който обещаваше да се превърне в суграшица до вечерта. Налагаше се да научи много неща, ако искаше да я възприемат на сериозно като кандидат за тази специална полицейска група. Това беше повече от ясно.

Всичките й мисли за това отлетяха веднага, щом се зае с проверката на взетите мерки за сигурност. После се насочи по дългия коридор, където бяха кабинетите на половината съдии от сградата. Вместо с обичайните недоволни и предизвикателни мутри на дребните нарушители и потиснатите им семейства тя се сблъска този път с цяла тълпа нагли журналисти. Никога не бе виждала толкова много представители на медиите в съда, при това в събота сутрин. В нормални условия това бе най-спокойният ден от седмицата. Насред тълпата тя зърна Дон Мерик, който подпираше вратата към заседателната зала с изтормозен вид.