Вал Макдърмид - Преследвачът

Тони гледаше съсредоточено проснатото на земята тяло. Имаше петна от някакъв вид тъмна, мазна субстанция по коленете, лактите и единия глезен. Не липсваха също кървави дири по тялото. Прорезът на гърлото беше дълбок, но според предположенията на Тони не достатъчно, за да е причина за настъпването на смъртта. Доколкото можеше да забележи, самите полови органи бяха непокътнати, но дебелото черво, ануса на мъжа и меката плът около тях бяха ожесточено нарязани с дълбоки промушвания от наточено острие. По тялото му се разля топла вълна на облекчение, която го накара да си признае това, което се боеше дори да помисли. И той, като Карол, се опасяваше, че по някакъв начин действията му са провокирали Ханди Анди да наруши паузата и да направи нов удар. Откакто Брандън се беше обадил, ужасът го дебнеше като злобна хищна птица.

Тони се обърна към Брандън и каза:

— Това не е той. Имаме случай на имитация.

От сянката на далечния край на улица „Клифтън“ с вдигната яка на шлифера се появи Том Крос и се смеси със сеирджиите, които сякаш изплуваха изпод тротоарите и зяпаха познатия ритуален танц на огледа на мястото на убийството. Устните на Том Крос се разтегнаха в доволна усмивка и той се присламчи в сянката. Извади бележник от вътрешния си джоб и откъсна един лист. На бледата светлина от една улична лампа написа:

„Скъпи Кевин, главата си режа, че това не е работа на Странния убиец. Готов ли си да се обзаложиш? Всичко най-хубаво, Том.“

Том Крос имаше доста объркан и измъчен вид, но той не беше от хората, които можеха да допуснат унижението да им попречи да постигнат целите си. Сгъна листчето на четири и написа отгоре: „За следовател Кевин Матюс. Лично.“ После си проби път през тълпата, докато хвана в полезрението си едно от ченгетата зад полицейската лента.

— Знаеш кой съм аз, нали, момче? — попита Крос.

Човекът кимна колебливо, като хвърли бърз поглед от двете си страни, за да види дали някой не е забелязал срещата му с най-голямата издънка на полицията.

Крос протегна ръка.

— Виж следовател Матюс да получи непременно това. Нали ще го направиш?

— Да, сър — отвърна бързо ченгето, като стисна бележката в юмрука си и дори намери време да се учуди кой бе набрал достатъчно смелост, за да лепне такъв грим по окото на Попай.

— Ще си спомня за тебе, когато се върна отново на линия — каза Крос през рамо и отново започна да си пробива път през зяпачите.

Стигна до тъмната алея, където бе паркирал волвото си пред аварийния изход на един нощен клуб. Денят далеч не бе задоволителен за него, а утрото не даваше никаква надежда за промяна или подобрение. Но убеждението, че със съобщението си бе казал истината на Кевин Матюс, караше Том Крос да се чувства полезен.

— Аутопсията ще потвърди думите ми — упорстваше Тони. — Който и да е довършил този тук, това със сигурност не е нашият сериен убиец.

Боб Стансфийлд се намръщи.

— Не разбирам как може да сте сигурен само заради няколко мазни петна.

— Причината не е само в това, че тялото не е чисто — обясни Тони и сгъна единия си пръст за първото доказателство. — Той не е същата възрастова група. Едва ли има и двайсет. Като изключим това, че е бил в тоалетната, той е бил добре познат из гей средите. Вие сте успели да го идентифицирате около три сутринта.

Кевин Матюс кимна.

— Стар познайник на Нравствения отдел. Чейс Колинс. Бивш член на бар, в който момчетата си предлагат услугите на хомосексуалисти. Любител на твърдия секс.

— Точно така — съгласи се Тони. — А също така няма белези по пениса или тестисите му, където нашият убиец постепенно увеличаваше насилието, акцентирано върху тези органи. До тук знаем само, че мъжът е бил сексуално обезобразен. Не можем да кажем със сигурност как и къде. Но този убиец е използвал модела, за да отстрани цялата анална област. Подозирам, че го е сторил, защото се е изпразнил в жертвата, преди да я убие, и е искал да бъде сигурен, че ченгетата няма да използват семенната му течност като следа. — Тони спря за момент, за да събере мислите си и да налее още една чаша кафе от термоса, който бяха изпратили със закуската от техния бюфет. Джон Брандън ги бе поръчал за сутрешното им съвещание.

— Инвалидната количка — обади се Карол. — Той е поел голям риск, като я е откраднал от болницата. Не мисля, че това пасва с изключително внимателното поведение и обмислени действия, които серийният убиец ни демонстрира досега.

— Освен това този не е бил измъчван — добави Кевин с пълна уста, докато хапваше от ролето яйца и наденица. — Или поне не видимо.