Вал Макдърмид - Преследвачът

След кратко претърсване на храсталаците около утъпканата пътека край лятната естрада, както бе посочено на касетата, един униформен полицай откри тялото на мъж.

Според източници на полицията трупът е бил гол. Гърлото на мъжа е било прерязано, а тялото обезобразено. Смята се, че той вероятно е бил измъчван, преди да бъде убит.

Въпреки че този район на парка е известен като територия за зажаднели за любов хомосексуалисти, полицията не свързва последното убийство с предишните на двама млади мъже, направени по-рано тази година, чиито трупове също бяха захвърлени в Темпъл Фийлдс. Район, известен като гей територията на града.

Тялото все още не е идентифицирано, а полицията не е разкрила описанието на жертвата, която е на видима възраст около двадесет и шест, двадесет и седем години.

Пакетът, пуснат в навечерието на Коледа в Брадфийлд, е пристигнал в редакцията на „Сентинъл Таймс“ с тазсутрешната поща, адресиран към редактора на новините — Мат Сметуик.

Господин Сметуик сподели: Първата ми мисъл беше, че някой си прави шега, лоша шега, особено като познавам един от адвокатите в засегнатата фирма.

После разбрах, че приятелят ми е извън страната на ски ваканция, така че не би могъл да пусне пакета, за да ми демонстрира черен хумор.

Обадих се на полицията веднага и за щастие те го приеха на сериозно.

Крайно време беше да го направят. Никога нищо не е било толкова сериозно в живота ми. Въпреки това, което полицията казваше, фактът, че Гарет бе третият в една поредица, би трябвало да ги накара да се позамислят. Това със сигурност не убягна от вниманието на журналистите, които използваха последното откритие като извинение, за да преразгледат отново убийството на Адам и Пол. Докато излезе вечерният брой, нищо чудно да получат съобщение за четвъртата жертва.

Човекът, когото Министерството на вътрешните работи избра да оглави залавянето на серийния убиец, говори днес за последното убийство, което потресе общността на гейовете в града.

Съдебният психолог Тони Хил от една година работи по голямо изследване, спонсорирано от правителството, което ще доведе до създаването на отдел за борба с престъпността чрез използване на психологически профили, подобно на екипа от ФБР, показан във филма „Мълчанието на агнетата“.

Доктор Хил, тридесет и четири годишен, е бил преди това главен клиничен психолог в болницата „Бламайърс“, максимално подсигурена клиника за душевноболни. Тя е приютила най-опасните британски ненормални престъпници, включително масовите убийци Дейвид Харни и Кийт Понд Лудия, който е действал по магистралите.

Споделяйки мнението си по въпроса, доктор Хил каза: „Полицията не ме е викала за съвет по никой от посочените случаи, така че знам не повече от вашите читатели. Нямам навика да давам веднага мнения, но ако настоявате, ще ви кажа, че е много вероятно убийствата на Адам Скот и Пол Гибс да са извършени от същия човек.

На пръв поглед това последно убийство изглежда сходно, но със сигурност има съществени разлики. Като начало, тялото е било открито на съвсем различно място, въпреки че «Карлтън Гардънс» също е известен като район на гейове. Мястото има съвсем различна атмосфера от Темпъл Фийлдс, който се е превърнал в специфично градче.

Също така изпращането на съобщение до «Сентинъл Таймс» е забележителна промяна. Нищо подобно не се е случило в предишните случаи, а и убиецът изобщо не ги споменава в посланието си.

Затова съм склонен да смятам, че тук може би си имаме работа поне с две особи.“

И така нататък, и така нататък, все в тоя тон. Всичко това казваше гръмко и ясно: „Нямаме си и най-малка представа от къде да започнем търсенето.“ Не мисля, че този доктор Хил би ме разтревожил дотолкова, че да наруши съня ми. Реших, че е време да дам добър урок на ченгетата. Урок, който те няма да забравят скоро.

Тони се бе опънал във ваната си с шишенце бренди под ръка. Отпуснат, вял, освободен, той не можеше да си спомни кога за последен път се е чувствал толкова комфортно и така оптимистично настроен. Преживяванията му по телефона с Анджелика, както и убеждението, че е свършил наистина добра работа по профила, му бяха вдъхнали нова надежда. Може би не трябваше да се крие само в служебните си отношения. Сигурно би могъл да се присъедини към останалия свят, към онези, които държаха нещата в свои ръце, преглъщаха миналото си и оформяха светогледа си според това, дето искаха да видят.