Вал Макдърмид - Преследвачът

— Не искаш ли да го включиш в профила? — попита Карол с горчиво разочарование.

— Не искам да обезценявам онези неща, за които усещам, че са почти сигурни, като вмъквам нещо толкова фантастично, поне на този етап. Ти самата каза, че фантазиите му са отприщени от едно от малкото сигурни неща, включени в профила. Не ме разбирай погрешно, аз не отхвърлям идеята ти. Дори мисля, че е великолепна. Ще се наложи да поработим наистина здравата, за да преодолеем несъответствията в някои части на профила като цяло. Дори хората, които са склонни да поддържат идеята, едва ли ще се съгласят с някои неща. Така че нека не им даваме лесни поводи за нападки. Да премерим първо всяко твърдение и да им представим целия профил в лесно смилаем вид, така че хиените да не могат веднага да го хвърлят на боклука, а мен да свалят от пиедестала ми на експерт. Съгласна ли си?

— Добре — кимна тя, като усещаше, че той наистина беше прав. Взе лист хартия и химикал. — Ще проверя производителите на софтуерни продукти и експертите на територията на Брадфийлд — мърмореше си тя, докато пишеше. — Да проверя с Майкъл необходимия софтуер и хардуер, който трябва да се набави от производителите за такава дейност, а след това ще инспектирам регистрите на продажбите им. Да видя дали има кражби наскоро.

— Компютърните клубове — добави Тони.

— Да, благодаря — съгласи се Карол и го добави в списъка си. — И таблото с бюлетините. Я виж, изглежда, ще се ползвам с голяма популярност сред екипа на „ХОЛМС“. — Тя се изправи на крака. — Очаква ни продължителна работа. По-добре да изчезвам. Ще отнеса профила до улица „Скаргил“ на господин Брандън. Ще имаме нужда от теб, за да го разтълкуваме.

— Няма проблем.

— Радвам се, че поне нещо не е.

Тони бе забил поглед през прозореца на трамвая и наблюдаваше светлините на града, които се мяркаха през дъждовната завеса. Имаше нещо в блестящия бял интериор на трамвая, което наподобяваше какавида. Без да е оплескано, чисто и топло, мястото навяваше спокойствие. Когато приближи светофара, ватманът натисна клаксона. Прозвуча му като звук от детството. Беше от тоя вид клаксони, каквито използваха някога в анимационните филмчета, реши той.

Откъсна очи от прозореца и тайно разгледа няколкото човека в трамвая. Сега му беше нужно каквото и да е, нещо, което можеше да откъсне мислите му от странната пустота, която го беше обзела, когато предаде профила си. Не беше заради това, че участието му в този случай можеше да приключи. Все пак Брандън бе казал на Карол, че трябва ежедневно да се консултират с него.

Искаше му се да бе по-ентусиазиран относно компютърната й теория, но годините на обучение и практика бяха вкоренили у него изключителна предпазливост. Самата идея бе великолепна. Той щеше да бъде много доволен, ако Карол заедно с колегите си успееше да потвърди предположението си. Но заради правдоподобността на профила си той трябваше да се дистанцира от подобни идеи, които обикновеното ченге би отхвърлило като прекалено фантастични.

Чудеше се как ли прекарват вечерта в полицията. Карол се бе обадила да му каже, че екипите излизат и обикалят из Темпъл Фийлдс, наблюдават редовните посетители на района и се опитват да разберат дали предположенията от профила са верни. Ако имаха късмет, можеха да се натъкнат на някои имена, които вече са вкарани в компютрите на „ХОЛМС“ или от предишните им криминални досиета, или от номерата на колите, въведени в системата като заподозрени. Това бяха возилата, снимани в района на местопрестъпленията.

— Следващата спирка ще бъде „Бенк Вейл“, „Бенк Вейл“ е следващата спирка — съобщи електронен глас от високоговорителите.

Тони сепнато установи, че центърът бе останал далеч зад тях и наближаваха покрайнините на „Карлтън Гардънс“, на по-малко от километър от дома му. „Бенк Вейл“ дойде и отмина, а Тони се завъртя на мястото си, готов да скочи към вратата, когато съобщят следващата спирка.

Вървеше бързо през тесните улички на предградието, мина покрай училищните игрища, заобиколи жалките шубраци — всичко, което беше останало от растителността, наречена някога Горски склон, името на района. Тони хвърли поглед към дърветата, докато профучаваше край тях, като си помисли с кисела физиономия, че пътят му пресичаше диагонално през горичката и почти сигурно беше напълно безлюден. Първо го бяха напуснали жените, които се прибираха сами вкъщи. После ги следваха децата, прогонени от разтревожените родители. Сега в Брадфийлд именно мъжете бяха тези, които научаваха горчивите уроци на рискования живот.