Вал Макдърмид - Преследвачът

Карол отвори вратата на кабинета и каза:

— Готова съм. Може ли да поговорим?

Тони вдигна глава от компютъра разсеяно, задържа пръст във въздуха и кимна.

— Да, разбира се, само секунда — каза той и довърши това, което беше захванал.

Карол се оттегли и пое дълбоко дъх. Нямаше значение, че се опитваше да се държи като професионалист. Тя не можеше да се справи с вълнението от привличането, което изписваше към този мъж. Без да се брои, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

След малко Тони се присъедини към нея. Приседна на ръба на бюрото си. Косата му бе щръкнала като на Денис Белята от непрекъснатото ровене с пръсти, докато се бе концентрирал.

— Е, какво ти е мнението?

— Впечатлена съм. Наистина обхваща всичко. И все пак има две неща.

— Само две? — попита Тони, като почти се изсмя.

— Говориш много за това колко би трябвало да е силен нашият човек, за да надвие жертвите си и да ги влачи насам-натам. Размишляваш също как, на първо място, той ги докарва до безпомощно състояние и те стават уязвими. Чудех се дали пък не са двама?

— Продължавай — каза Тони без следа от подигравка в гласа си.

— Нямам предвид двама мъже. По-скоро един мъж и някой друг, който изглежда уязвим. Може би някой тийнейджър или по-вероятно някоя жена. Не знам, би могло да бъде и човек в инвалидна количка. Партньор в престъплението като Йън Брейди и Майра Хиндли — обясни Карол, шумолейки с листата, докато ги подреждаше. Тони все още не казваше нищо. След като погледа известно време безизразната му физиономия, тя добави: — Знам, че вероятно вече си го обмислял. Просто се чудех дали е възможност, която все още трябва да имаме наум?

— Извинявай, нямах намерение да демонстрирам пренебрежително отношение към теб — каза бързо Тони. — Просто съпоставях мисълта ти с това, което знаем, и с профила. Едно от първите неща, които обмислях, беше именно дали той е солов играч. Като се вземе предвид статистиката, реших, че е сам. Случаи като тресавищните убийства, където имахме двама души, развихрили жестокостта си в тандем, са невероятно редки. Очаквах също да открия повече разнообразие в методологията и патологията, ако бяха въвлечени двама души. Трудно е да се повярва, че фантазиите им биха съвпаднали толкова точно. Но е интересно, че ти също се натъкна на това. Права си в едно отношение. Ако той работи с жена, това обяснява как се добира толкова лесно и толкова близо до жертвите, без да ги накара да хукнат да бягат презглава — обясни Тони, загледан в една точка право пред себе си. Веждите му се бяха сключили, докато мислеше.

Карол стоеше неподвижна на мястото си. Накрая Тони се обърна с лице към нея.

— Не, аз оставам на варианта за солиста. Идеята ти е интересна, но не мога да видя доказателства, които да ме убедят да се откажа от вероятно най-достоверния сценарий.

— Добре, ясна ми е гледната ти точка — съгласи се Карол спокойно. — Да продължим нататък. Обмислил ли си възможността нашият човек да е травестит? Както ти каза преди малко, една жена по-трудно би ги накарала да си плюят на петите. Тогава какво ще кажеш, ако жената е просто един мъж в женски парцалки? Това не би ли имало същия ефект?

Тони изглеждаше озадачен за момент.

— Може би няма да е зле да кандидатстваш за включване в националната служба за специални задачи, когато се създаде.

Карол се ухили.

— Ласкателството няма да те отведе далеч.

— Говоря сериозно. Мисля, че имаш всичко необходимо, за да се справяш с този вид работа. Виж, аз не съм безпогрешен. В действителност не съм обмислил варианта с травестит. Сега… защо обаче пренебрегвам тази възможност? — размишляваше на глас той. — Трябва да има някаква подсъзнателна причина, за да отхвърля тази вероятност, преди дори да е изплувала на повърхността на мозъка ми… Не, чакай за момент, моля те. Нека да го обработя.

Ръцете му отново пробягаха през косата, пренареждайки черните кичури.

Тя притихна, като си казваше, че той е толкова арогантен, колкото и всички останали, неспособна да приеме, че може би той току-що е признал пропуска си. „Престани да се залъгваш, че той е различен!“ — каза си тя строго наум.

— Добре — каза Тони с глас, пълен със задоволство. — Имаме си работа със сексуален садист, съгласна ли си?

— Съгласна съм.

— Садомазохизмът е емоционалният заряд за сексуалните фетишисти. Но при травеститите е точно обратното. Те искат да влязат в ролята на жените, защото се предполага, че са по-слабите и беззащитни същества в обществото. Това, което ги поддържа, е именно тази вяра, че жените имат скрита мощ, силата на пола им. А това не може да има нищо общо с жестоката жажда да причинят болка и да усетят могъществото си, което е копнежът на садомазохистите. Но това изобщо не влиза във фантазиите на травеститите. За да може да заблуди жертвите си, че имат работа с жена, — а не с накипрен в дамски парцалки мъж, убиецът трябва да е съвършено маскиран. Но това, което е уникално въпреки опита ми на клиничен психолог, е, че в същото време той е сексуален садист. Двете просто не вървят заедно — завърши Тони. — Същото важи и за транссексуалните. Всъщност, като че ли най-вече за тях, защото те трябва първо да се проявят, преди да бъдат приети за лечение.