Вал Макдърмид - Преследвачът

5. Той трябва да е открил някъде инструментите за мъчения, така че да може да конструира свои собствени. Може да си заслужава да се проверят книжарниците и библиотеките, за да разберем дали някой от клиентите им е питал или поръчвал книги за мъчения.“

Карол взе обратно някои страници, като препрочиташе някои пасажи, които определено я бяха впечатлили първия път. Трудно й бе да повярва колко бързо Тони бе погълнал и асимилирал купищата бумаги, които му бе връчила. И не само това. Той бе успял да ги синтезира и да измъкне ключовите моменти, които за пръв път създадоха в представите на Карол образа, макар и неясен, на мъжа, когото преследваха.

Но профилът събуди някои въпроси в главата й. Поне един от тях, изглежда, не беше хрумнал на Тони. Чудеше се дали просто не го бе пропуснал. И в двата случая трябваше да знае, мислеше си тя решително. И трябваше да намери начин да го пита така, че да не прозвучи нападателно.

Не ми се искаше да оставя Гарет да виси, но трябваше да го напусна заради една малка мисия. В колата му открих няколко коледни картички, подписани вече от всички партньори, които компанията му изпращаше на любими клиенти. Вътре в една от тях с писец, мастилница и кръвта на Гарет написах с печатни букви:

„ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИТЕ ВИ ЧИТАТЕЛИ! ВАШИЯТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН КОЛЕДЕН ПОДАРЪК ВИ ОЧАКВА В ХРАСТАЛАЦИТЕ НА ПАРКА «КАРЛТЪН ГАРДЪНС», ЗАД ЕСТРАДАТА. МНОГО ПОЗДРАВИ ОТ ДЯДО КОЛЕДА.“

Не беше лесно да се пише с кръв. Тя се съсирваше на върха на писеца и трябваше да го почиствам през няколко букви. За щастие „мастило“ не липсваше.

Адресирах плика до главния редактор на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“ и пъхнах картичката в него заедно с една видеокасета, направена преди две седмици, когато започнах да планирам какво ще правя с Гарет. Решението да променя малко начина си на действие вече бе взето. Сега Темпъл Фийлдс можеше да се окаже малко рискован район. Дори педалите да бъдат твърде дървени от поркане и дрога, за да забележат нещо, полицията ще си отваря очите на четири, за да открие нещо повече от случайно заложил се някъде обратен. Но утъпканата пътека през храсталаците на „Карлтън Гардънс“ е почти толкова прочута като място за извънредни разходки.

Рано в една неделна дъждовна сутрин, докато нямаше никой наоколо, аз запраших с колата към парка. Камерата също беше с мен. Започнах да снимам от естрадата от ковано желязо. Обиколих я, като запечатвах от всеки ъгъл. Нямаше да отнеме много време някое от най-добрите ченгета да разпознае пейзажа. Все пак „Карлтън Гардънс“ е най-големият в рамките на града и всяка неделя от април до септември там изнася концерти духов оркестър. Умишлено държах камерата на нивото на гърдите си, а не на раменете, защото някъде прочетох за случаи, при които е било направено точно изчисление за височината на снимащия именно от ъгъла на такива снимки. Ако на някоя умна глава от полицията й хрумнеше да направи някакви заключения от видеокасетата, исках да се уверя, че те ще бъдат погрешни.

След като заобиколих естрадата, аз се спуснах надолу поутъпканата пътека към храсталаците. Завъртях се около фиксираното място, където възнамерявах да хвърля тялото, и спрях камерата. Не срещнах никого по обратния път към джипа си. Това вероятно бе по-добро, тъй като се хилех от задоволство при мисълта за втрещената физиономия на главния редактор пред коледното ми послание.

Съобщението ми щеше да послужи също за още две цели. Щеше да намали до минимум времето за откриване и идентифициране тялото на Гарет, което означаваше, че машината за раздухване на клюките щеше да има много фураж, който да дъвче през иначе слабия им откъм новини период. И второ, то щеше да изпрати полицията да гони вятъра, опитвайки се да разбере кой би могъл да има достъп до коледните картички.

Не е изключено полицията да реши, че някой, свързан с Гарет чрез работата, е решил да му свети маслото и да го направи да изглежда като убийство, копие на предишните, захвърляйки трупа в района на гейовете. Точно такова нещо би могло да му хрумне на някой малоумен или разочарован клиент. А ако наистина имам късмет, оная кучка също може здравата да го закъса.

После се насочих към центъра на града, за да пусна пакета в централната поща. Имаше достатъчно клиенти, които панически се щураха да пуснат колетите си в последния момент, така че минах незабелязано. На връщане спрях до един магазин, за да си купя бутилка шампанско. Обикновено не пия, когато работя, но този случай бе по-специален.