Вал Макдърмид - Преследвачът

— Ти каза четири! — подхвана я Кевин вместо поздрав.

— За бога, Кевин! Наистина ставаш ужасно противен с напредването на възрастта! — оплака се Пени, като го млясна по бузата и се разтече на стола до него. — Вземи ми една от онези минерални води, с дъх на горски плодове. Това възбужда любовта ми — каза тя с подигравателен глас за превзетата си напитка.

Когато Кевин се върна с чашата, която вече се беше изпотила, Пени веднага постави собственически ръка на вътрешната страна на бедрото му.

— Мммм, благодаря — разчувства се тя и сръбна от питието си. — Е, какво ново? Защо бе тази неотложна среща?

— Заради днешния вестник — отвърна той глухо. — С тая глупост направо удари десетката.

— О, радвам се. Може би сега трябва да се надяваме на някакви резултатни действия. Като доказателство срещу заподозрения, когото сте пипнали.

— Ти не разбираш! Те търсят предателя, който се е раздрънкал. Шефът привика сутринта Брандън и резултатът е, че Вътрешният отдел започва разследване за изтичане на информацията. Пени, ти трябва да ме покриеш, чуваш ли! — каза отчаяно Кевин. Тя се възползва от паузата, за да си запали цигара. — Слушаш ли ме?

— Разбира се, любов моя! — отвърна Пени, като веднага омекна, а мозъкът й вече планираше новата статия за следващия път. — Просто не разбирам защо се вълнуваш толкова! Знаеш много добре, че добрият журналист никога не разкрива източниците си на информация! Какъв е тогава проблемът? Или смяташ, че не съм достатъчно добър журналист?

Пени с усилие си наложи да чуе отговора на Кевин, откъсвайки се от гласа, който подхвърляше заглавия в главата й.

— Не, не че не ти вярвам — прекъсна я Кевин нетърпеливо. — Тревожа се за нещата вътре в участъка. Сега всички отчаяно ще искат да покажат, че са чисти, така че всеки, който знае за нас, ще си счупи краката да хукне да докладва на тия от Вътрешния отдел. И след като разберат, че ние сме… е, ти знаеш. Това е! И аз ще го отнеса!

— Но нали никой не знае за нас? Или поне не от мен — довърши Пени тихо.

— Аз също смятах, че никой не знае. Но тогава Карол Джордан каза нещо, което ме кара да мисля, че тя е в течение.

— И мислиш, че Карол ще те предаде на Вътрешния? — попита Пени, като не успя да скрие скептичността си. Не си беше имала вземане-даване с най-обаятелната полицайка от специалния екип, но от това, което знаеше за следователката, не беше склонна да я причисли към доносниците.

— Ти не я познаваш. Тя е напълно коравосърдечна. Иска да се издигне и ще ме подхлъзне веднага, ако реши, че това ще я изкачи с едно стъпало нагоре по стълбата.

Пени раздразнено поклати глава.

— Престараваш се. Дори Карол Джордан да е разбрала по някакъв начин, че ние с теб се срещаме, сигурна съм, че е прекалено заета да се фука като свръзка с доктор Хил. Така че едва ли ще си направи труда да се занимава с теб. Освен това, ако си направиш труда да помислиш разумно, ще схванеш, че тя не печели нищо, ако си докара репутация на доносник пред момчетата.

Кевин поклати глава съмнително.

— Не знам, Пени, нямаш си представа какво става сега в работата. Всички ние работим по осемнайсет часа на ден и сме стигнали до под крушата.

Пени потърка крака му.

— Скъпи, много си напрегнат. Виж какво ще ти кажа. Ако всичко това излезе наяве и някой те посочи, Вътрешният отдел ще стигне до нас. Но те ще търсят потвърждение. Ако това се случи, ще накисна Карол Джордан за мой информатор. Става ли? Това трябва да размъти водите.

Тази усмивка на Кевин си заслужаваше блъфа, реши тя. Заради това и още едно-две неща у него, си позволи да го метне. Вече успокоен, той стана на крака.

— Благодаря ти, Пен. Слушай, трябва да се връщам. Ще ти се обадя скоро, така че ще можем да се видим. Става ли?

После се наведе и я целуна дълбоко и страстно.

— Дръж ме в течение, любовнико — каза Пени тихо към отдалечаващия се гръб на Кевин. Преди той да успее да стигне до вратата, уводът й вече се оформяше. О, да, сега повече нямаше да го види.

„Полицията в Брадфийлд хвърля нови сили за преследването на серийния убиец, на когото се приписват вече четири жертви и който изложи на риск хората, както никога преди това.

Но допълнителните полицаи няма да се присъединят към търсенето на чудовищния Странен убиец. Тяхната работа ще бъде да контролират самите детективи.

Висши чиновници в полицията са толкова обезпокоени от прецизността на статиите за убийствата в нашия вестник «Сентинъл Таймс», че са започнали преследване, за да открият източника на изтичане на информация към нас. Вместо да заловят убиеца, полицаите ще организират лов между колегите си, за да хванат «предателите», които смятат, че ужасеното общество има право да знае какво всъщност става.“