Вал Макдърмид - Преследвачът

Когато се върнах, Гарет беше в полусъзнание и мърмореше несвързано.

— Дядо Коледа е тук! — поздравих го аз бодро, като слизах по стълбите.

Гръмнах шампанското и налях две чаши. Приближих едната до Гарет и като се вдигнах на пръсти, нежно повдигнах клюмналата му глава. Долепих чашата до устните му и я наклоних.

— Това ще ти хареса. „Дом Периньон“.

Изведнъж очите му се отвориха широко. За момент изглеждаше объркан, после си спомни и ми хвърли убийствен поглед, пълен с чиста омраза. Но устата му бе пресъхнала и не можеше да устои на изкушението, за да откаже шампанското. Погълна го жадно, без изобщо да го усети.

После се оригна в лицето ми със странно задоволство в очите.

— Само го изхаби! — креснах аз ядосано. — Като всички хубави неща в живота.

Обърнах се и разбих чашата в лицето му. Тя се счупи в носа му, разрязвайки бузите му на ивици. Радвах се, че леля Дорис няма да се върне. Тя пазеше като очите си този комплект от шест крехки кристални чаши, получени като подарък за сребърната й сватба. Никога не ги бе използвала, защото се ужасяваше само при мисълта, че някой може да счупи някоя от тях. И беше права да се притеснява.

Гарет отърси глава.

— Ти си дяволско изчадие! — смотолеви той. — Сатана!

— Не, не съм — отвърнах му спокойно. — Аз съм правосъдието. Спомняш ли си правосъдието? Предполага се, че символизираш точно това!

— Откачено дяволско копеле!

Не можех да повярвам, че все още имаше сили да ми се репчи. Време беше да му покажа кой беше шефът. Ръцете му вече бяха приковани с длетата към кръста. Кръвта се бе съсирила около тях, черна и твърда. Сега беше ред и на стъпалата.

Когато ме видя, че взимам инструментите от пейката, той най-сетне се предаде.

— Не е нужно да правиш това! — извика той отчаяно. — Моля те! Все още можеш да ме освободиш да си вървя. Те никога няма да те открият. Изобщо нямам представа къде сме. Не знам кой си, къде живееш, с какво се препитаваш. Можеш да се махнеш от Брадфийлд и те никога няма да те намерят.

Приближих се с една стъпка. Очите му се напълниха със сълзи, които започнаха да се търкалят по бузите му, смесвайки се с кръвта по тях. Солта от сълзите сигурно го изгаряше, но той изобщо не трепна.

— Моля те! — прошепна отново. — Не е твърде късно! Дори да си убиецът на онези мъже. Ти ли ги уби?

Той бе умен, трябваше да му го призная. Прекалено умен за негово нещастие. Току-що си бе спечелил допълнително страдание. Обърнах се и оставих чука и длетото на пейката. Оставих го да се заблуди, че премислям. Щеше да прекара нощта убеден, че ще проявя милост. Това щеше да направи самата Коледа още по-сладка.

Затворих вратата на мазето след себе си и се качих до леглото горе, въоръжен с няколко видеокасети и бутилка прекрасно шампанско. Прекарвах най-хубавата Коледа в живота си.

Спомних си всичките години на отчаяна надежда, молитвите си, че това ще бъде годината, когато майка ми най-сетне ще ми купи подаръци като на другите деца. Но единственото, което ми даваше тя, бе разочарованието. Сега разбирам, че единственият човек, който може да ми дари копнежите ми, съм самият аз. Знаех, че за пръв път в живота си можех да очаквам с нетърпение такава Коледа, каквато изживяваха другите хора — пълна с изненади, задоволство и секс.

„Банкерска среща“ бе една от малкото кръчми в централната част на града, където Кевин Матюс се чувстваше в безопасност да се среща с Пени Бърджес. Заведение за шумни веселби, където гърмеше рап музика, а обстановката наподобяваше тази от сапунените опери от типа на „Бар Наздраве“. Тук сигурно бе последното място, където той можеше да види друго ченге, а Пени — колега журналист.

Кевин направи гримаса, когато устата му се сви от силното горчиво кафе, подаващо се под водовъртежа пяна, която приличаше повече на отходна промишлена вода, отколкото на капучино. „Къде, по дяволите, се губи тя?“, помисли той и погледна нервно часовника си за двайсети път. Беше му обещала да е там най-късно до четири, а сега вече минаваха десет минути. Той блъсна полупразната чаша по-далеч и грабна модерния си шлифер от съседния стол. Тъкмо се канеше да стане, когато въртящата се врата на бара изсвистя и изхвърли Пени. Тя махна и се насочи право към масата му.