Вал Макдърмид - Преследвачът

— Мога да променя живота си! — обяви гласно Тони.

Безжичният телефон иззвъня. С бавно плавно движение той се протегна към него. Вече не го изпълваше ужас. Странно колко бе израснал в това отношение — да приема обажданията на Анджелика като добре дошли, вместо да се страхува от тях.

— Да? — каза той бодро.

— Тони? Джон Брандън е на телефона. Изпращам веднага една кола да те вземе. Попаднахме на още един.

Тони седна и водата се разплиска около него.

— Сигурен ли си?

— Карол Джордан и Дон Мерик отидоха на местопрестъплението пет минути след обаждането.

Тони стисна очи.

— О, боже! — простена той. — Къде?

— Обществените тоалетни на улица „Клифтън“, Темпъл Фийлдс.

Докторът стана и излезе от ваната.

— Ще се видим там — каза той мрачно.

— Добре, Тони. Колата ще пристигне след около пет минути или там някъде.

— Ще бъда готов.

Прекъсна връзката и излезе от банята, като пътьом се препаса с една хавлия. Мозъкът му работеше напрегнато. Той намъкна набързо едни дънки, тениска, риза, пуловер и кожено яке. Обу още един чифт чорапи, като си спомни колко мразовита му се стори предишната нощ. Звънецът на вратата иззвъня точно когато завързваше вече обувките си.

В патрулката напрегнатата обстановка разби всякаква възможност за градивно обмисляне на ситуацията. Колата профучаваше из нощните улици, а синята светлина на лампата отгоре разбиваше прозрачното оранжево от уличното осветление. Ескортът му, двете пътни ченгета мъжкари, бяха застинали в мълчаливо самообладание. Със свистящи гуми те влетяха по улица „Клифтън“ и шофьорът наби спирачки при вида на полицейската лента, която бе отрязала достъпа до централната й част.

Лентата бе вдигната за Тони и той се насочи към средата на платното, където се бяха скупчили няколко полицейски коли и една линейка, паркирана встрани, изглежда, за всеки случай. Когато се приближи, видя знака на обществената тоалетна, осветен на фона на потъналата в тъмнина сграда. Край линейката забеляза фигурата на Дон Мерик, очебийна заради бинтованата му глава. Като пренебрегна щуращите се насам-натам полицаи, той се насочи право към Мерик, който се бе отнесъл в дълбок разговор по мобифона. Махна бързо на Тони, за да му даде сигнал, че го е забелязал, и приключи с думите:

— Добре, благодаря. Извинявай, че те притеснихме.

— Сержант, търся господин Брандън или следовател Джордан.

Мерик кимна.

— И двамата са вътре. Предполагам, че вие също ще искате да хвърлите око наоколо?

— Кой е открил трупа?

— Едно от момичетата от улицата. Твърди, че всички дамски тоалетни били пълни и затова влязла в незаетата мъжка тоалетна. Бас ловя, че е била вътре с клиент. Той трябва да си е плюл на петите веднага, щом е усетил, че може да се забърка в неприятности.

С периферното си зрение Тони забеляза появяването на Карол, която излезе навън. Тя веднага се насочи към тях.

— Добре, че той се разкара — каза тя, след като Мерик се отдалечи и продължи телефонния си разговор.

— Ако бях казал, че точно това не съм искал, някой сигурно щеше да го приеме по друг начин — каза сухо Тони. — Какво те кара да смяташ, че и това е работа на Ханди Анди?

— Тялото е голо и гърлото му е прерязано. Очевидно е домъкнат тук на инвалидна количка, но е бил изсипан на пода. А върху него намерихме захвърлен вестник — първата страница на „Сентинъл Таймс“ от снощи — обясни Карол с напрегнат глас. Очите й бяха измъчени и уморени. — Ние го провокирахме, нали?

— Не ние. Вестниците може би, но не и ние — отвърна Тони мрачно. — И все пак не очаквах да реагира така светкавично.

Мерик се приближи отново и обяви бодро:

— Изглежда, попаднах по следите на инвалидната количка. Някакъв се разхождал край приемната на родилния дом по-рано тази вечер. С малко повече късмет може да се окаже, че някой го е видял.

— Добра работа, Дон! — насърчи го Карол. — Ще хвърлим ли вече по един поглед? — обърна се тя към Тони. Той кимна и я последва.

Тя си пробиваше път с рамо покрай щуращите се наоколо ченгета към входа на тоалетната. Тони бавно пристъпи вътре и започна да прави опис на обстановката наум, докато се оглеждаше. Забеляза пода, покрит с черна гумена настилка, очевидно случайно сложените сиви и черни плочки по стените, предизвикателните надписи, напръскани със спрей, тежкия влажен въздух, мириса на дезинфекциращите препарати, които едва маскираха вонята. Вътре тоалетната се разделяше на две — мъжката вляво, женската надясно. Брандън и Кевин Матюс стояха до вратата и надзъртаха през широкия праг. Тони го прескочи и се присъедини към мрачната им мълчалива група. Един фотограф стоеше до стената и запечатваше местопрестъплението на лентата си. Това би разтърсило някои съдии до дъното на душата им, ако хората на Брандън успееха да им предоставят Ханди Анди. През няколко секунди ярката бяла светлина на светкавицата отразяваше ужасната сцена върху ретината на наблюдаващите мъже.