Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Но не с карта — възрази тя.

Той затвори очи и издиша дълбоко, а после й обясни, доколкото успя спокойно:

— Кредитното движение ще бъде отразено в сметката ти в Нордстром. Ако са малко по-умни, ще следят сметката.

— Знам, че си бил ченге, и все пак според мен ти ги надценяваш.

— Не говоря за ченгетата. — Пристъпи към нея и й дръпна чантата. Тя отстъпи, за да го спре. Сборичкаха се и Тайлър взе чантата. Извади клетъчния й телефон, задържа го във въздуха и го изключи. — Кога го използва за последен път?

— За таксито. Обадих се за такси от лодката. Не помниш ли?

— Кораб — поправи я той. За някои неща не можеше да се сдържа. Пусна телефона в чантата й и я върна. — Презокеанското ми обаждане? То не им помага, не им показва къде сме. Дори и обаждането до Милроуз не им върши работа, но обаждане до таксиметрова компания в Балтимор е вече съвсем друго. Какво, по дяволите, си мислех? Прецакани сме! — възкликна той. Погледна си часовника. — По дяволите, та те вече може да чакат отвън.

— Да следят моя мобилен? — изуми се тя. — Разбирам да следят твоя, но…

— Ако са хванали движението по сметката ти в Нордстром, а нищо не им пречи да са го направили, вече знаят, че си в Балтимор. Обаждането до таксиметровата компания ни издава. О’Мали разполага с власт и да разбере къде ни е оставило таксито.

— Тогава нека се надяваме, че си по-добро ченге от тях. Предлагам да се махаме от тук.

— Как? Да се обадим на такси? — изпуфтя той.

— „Елит“, компанията за коли под наем. Вземат те и те карат до агенцията. И ще внимаваме да не ни следят — добави тя.

— За да наемем кола, ни трябва кредитна карта, а ние не можем да използваме такава.

— Аз ще я наема, ще се регистрирам и ще им се обадя, че тръгвам обратно към града. Ще те оставя някъде и ще им кажа, че съм била с теб, искала съм да се свържа с тях, но не съм могла, защото си ми взел телефона и си ме оставил на бензиностанция.

Той кимна. Беше добър план и той й го каза. Седна на леглото, разгърна телефонния указател и се обади.

През лентите на щорите Тайлър наблюдаваше какво става навън. Смрачи се рано, всичко бе сиво, въздухът изглеждаше гъст и наситен от прах. Няколко минути преди да пристигне очакваното такси, на паркинга спря кола на балтиморския полицейски участък. Един униформен влезе в офиса на мотела, а другият огледа наоколо. Тайлър замисляше да примами извън Вашингтон хората от Северното обединение, но не по този начин. О’Мали явно бе обърнал всичко наопаки и е насочил местната полиция към тяхното местонахождение.

Тайлър реагира мълниеносно. Сграбчи Нел Прийст, издърпа я към себе си и изви китката й зад гърба — гърдите им се докоснаха.

— Химическото ти чистене? — попита той.

— Моля? — Устните им бяха достатъчно близо за целувка. В този момент очите й изглеждаха огромни. Той държеше ръката й извита.

— Името на химическото чистене, което използваш.

— „Минг Линг“, Двайсет и трета и…

— Ако получиш съобщение на телефонния секретар от тях, номерът на фактурата ще означава кода на района и началния номер, на който искам да се обадиш. Последните четири цифри от сумата, която дължиш, са другата част от номера. Само това трябва да запомниш: комбинирай фактурата и цената.

— Разбрах — кимна тя. По лицето й бе изписана тревога.

— Обади ми се на този номер от уличен телефон — усмихна се той. — И не забравяй да оставиш нещо на химическо чистене. Дори да те следят, дори да подслушват разговорите ти, всичко е наред.

Той отскубна телефона от стената и с кабела му завърза здраво китката й, като същевременно й обясняваше защо го прави:

— Завлякъл съм те на онзи кораб насила. Изнизал съм се от мотела преди двайсетина минути. — Придърпа с крак единствения стол в стаята и го остави така, че Прийст да е с лице към вратата.

— Питър!

С нервни движения завърза двете й китки отзад на стола. Целуна я по бузата.

— Не забравяй да си даваш вид и да се държиш, все едно си ми бясна.

— Няма да ми е трудно. — Тя дърпаше белезниците.

— Съжалявам, ако боли.

— Боли — оплака се тя.

— Казах, че съжалявам. — Тайлър грабна едно одеяло от рафта в гардероба и тръгна бързо към плъзгащата стъклена врата; хвърли поглед към Нел Прийст, питайки се дали я вижда за последен път.

Тайлър хвърли одеялото върху солидната ледена покривка на зазимения мотелски басейн и легна по гръб. Над него, на не повече от педя, стърчеше хоризонтално вътрешната стена на подсиленото покритие на басейна, инсталирано там, за да предотвратява инциденти.