Ридли Пиърсън - Без свидетели

Авторът държи да изкаже специалната си благодарност към Иън и Анет Къминг и националната корпорация „Люкадия“. А също така и към Джеймс и Уенди Девърман, Алекс и Джина Макдоналд, Марина Томачели и всички останали в Кайлуум.

Проучванията, които извърших, нямаше да са възможни без щедрата помощ на:

Щат Вашингтон: доктор Доналд Рийн, главен съдебен лекар на Кинг Каунти; доктор Крисчън Харис, съдебен психиатър; съдия Робърт Ласник от Върховния съд на Кинг Каунти: съдия Майк Рикърт от Върховния съд на Скаджит Каунти; господин Томас Бас; доктор Филип И. Тар, доктор по медицина, асистент по педиатрия, катедрата по гастроентерология в Университета на Вашингтон; лейтенант Дейв Рейхърт от полицията в Кинг Каунти; сержант Сон Камерън, отдел „Убийства“ в полицейското управление на Сиатъл.

Англия: господин Бил Тъпман от Център за полицейски проучвания към Университета в Екзетър; доктор Джак Райт от Центъра за борба с младежката престъпност „Грендън Ъндърууд“, Айлсбъри; Ричард Бейкър от полицейския участък в Лондон, детектив инспектор Ейдриън Мейбенк от Скотланд ярд; детектив инспектор Фил Гълифорд; инспектор Томас М. Сиймън от полицейското управление на Филаделфия, изпратен на обучение със стипендия „Фулбрайт“; Ник Родити, Хамстед, Лондон; Джон Д. Дрисдейл от „Робърт Флемингс холдингс лимитид“; Шела Джеймс-Хъдсън от Бистър, Оксън; Керъл Блейк и Джулиан Фрийдмън; Мери Петърсън, секретарка; Джуди Маклийн, работила върху ръкописа; Колин Дейли, оказала помощ при редактирането.

Авторът изказва специална благодарност на Брайън Дефиор, който редактира този ръкопис.

Благодаря също така и на Албърт Зукърмън и Стийв Рос.

А сега идваше ред на най-интересната част.

Това беше моментът, в който Лу Болд захвърляше всички условности, в който теорията отстъпваше пред практическия опит и в който той винаги разбираше кои от слушателите му в аудиторията го слушат и кои спят.

Той повиши глас. Болд беше едър мъж и думите му достигаха съвсем ясно и до последния ред даже и без помощта на микрофона, който обикновено забождаха на вратовръзката му.

— Всичко, което ви казах през изминалите няколко седмици по отношение на доказателствата, рутинните разследвания, задържането на престъпници и ръководството на всяко разследване, не струва и пукната пара. — Няколко глави рязко подскочиха — повече, отколкото бе очаквал. — Всичко това ще е напълно безполезно, ако не се научите да разгадавате сцената на престъплението, да опознавате жертвата, да се вслушвате и доверявате на собствените си инстинкти. Да чувствате със сърцето си, а не само да мислите с главата си. Да намерите баланса между разум и чувства. Ако всичко опираше само до главата, тогава нямаше да имаме нужда от детективи — техниците от лабораториите щяха да вършат цялата работа. И обратно — ако цялото разследване се ръководеше от чувствата ни, ако можехме просто да открием престъпника и да му кажем: „Ти си го направил!“, кой тогава би имал нужда от лабораторните специалисти? — Няколко усърдни слушатели бързо започнаха да разлистват учебниците си. Болд побърза да ги информира: — Това, което ви казвам, няма да откриете в нито един от учебниците си. И точно тук е проблемът. Всичките учебници на света не биха могли да разкрият никое престъпление. Единствено