Ридли Пиърсън: Смъртоносен уикенд

Специални благодарности на Уолт Флеминг и неговите изключителни колеги от Областното полицейско управление в Блейн, щата Айдахо. Благодарен съм му, че ми позволи да използвам образа му в книгата. Държа да спомена, че в истинския си живот Уолт се радва на прекрасни взаимоотношения с баща си — Джери, и съпругата си — Джени — нищо общо с това, което съм описал. Да си шериф в област с размерите на Ню Джърси не е лесна задача. Уолт гордо носи значката си години наред и гражданите на Блейн са му изключително задължени. Както и аз.

Благодарности на колоритните личности от района на Сън Вали, където прекарвам голяма част от времето си през последните двайсет и шест години. Искам да се извиня на всички мои приятели, които ще се разпознаят в героите на тази книга.

Благодарности и на Дан Конъуей, моя редактор в издателство „Пътнъм“. Задължен съм му за напътствията и часовете работа, вложени в „Смъртоносен уикенд“.

Благодарности и на Нанси Лицингер, която се занимава с бизнес делата ми; на скъпите ми приятели Дейвид и Лоръл Уолтърс за часовете редакторска работа по ръкописа на книгата; на Джоуи Ламбърт за енергията и ентусиазма, с които зарежда офиса.

Благодаря и на вас, Марк и Ранди Ейкър от ветеринарната клиника в Сън Вали, че ми позволихте да присъствам на кучешка операция; и на Барб за помощта в обучението на кучетата.

Въпреки че описаната бизнес конференция е художествена измислица, положих максимални усилия да пресъздам на хартия някои (невероятни понякога) събития (и крайности), случващи се в района на Кечъм/Сън Вали. Всяка прилика с която и да е подобна конференция е случайна.

Елизабет Шейлър се подготвяше за лягане, когато с раздразнение забеляза на пода в малкия си дрешник кален отпечатък от маратонката, която току-що бе прибрала. Голяма колкото банкнота от един долар, следата обхващаше крайчеца на килима и процепа на капака, водещ към високото около метър мазе в основата на къщата. Лиз нахлузи хладната памучна нощница. По калния отпечатък до краката й се появиха пукнатини, които постепенно се разшириха и уголемиха. Нямаха нищо общо с нейното местоположение. По-скоро появата им бе в резултат от натиск, упражняван от долната страна на капака.

Лиз, висока около 180 см и с атлетична фигура, сложи мръсното пране в плетения кош и разтреби наоколо. Дрехите в гардероба й бяха подредени по цвят и вид, а обувките й — акуратно подравнени по рафтовете. Ако бе погледнала надолу, сигурно щеше да забележи разширяващите се пукнатини по калния отпечатък и надигането на капака.

Тя потърси в спалнята биографичната книга, която четеше в момента, но се сети, че я бе оставила в кухнята.

Тръгна по тесния коридор — по стените му висяха семейните снимки, а през това време капакът на мазето зад нея се повдигна няколко сантиметра. В тъмния процеп се появи върхът на плетена скиорска маска, а след него — чифт напрегнати очи.

От събраните в едно всекидневна и кухня Лиз имаше възможността да се наслаждава на разкошен изглед към назъбения силует на планината Сън Вали, който в 10:10 вечерта все още пламтеше, обагрен от залеза. Обожаваше това място — нейния втори дом, далеч от Ню Йорк и обвързания с политиката живот, който си бе избрала.

Наля си чаша вода, взе книгата от кухненския плот в другата си ръка и се запъти обратно по коридора.

Полицай Уолт Флеминг изпъшка.

В началото на лятото в града тъкмо започваше кампанията за ползване на безплатни велосипеди. Трийсет яркожълти обществени колелета бяха оставени на различни места в града с уговорката, че никой няма да ги краде. Всеки жител можеше да ги ползва и да се придвижва от едно място до друго. Ала инструкциите върху тях, ясно указващи, че трябва да бъдат добре пазени и оставяни на някоя от множеството велосипедни стоянки, на практика не се спазваха. Уолт — който също се придвижваше на колело заедно с още трима полицаи, назначени като велосипеден патрул — забеляза едно от колелетата, захвърлено в храстите малко по-нагоре от общинската библиотека.

Огледа го внимателно за повреда или спукана гума и след като не откри нищо, реши да го избута надолу по улицата до велосипедната стоянка пред библиотеката. Вървеше и тикаше непохватно двата велосипеда едновременно, когато забеляза, че отдушникът на мазето в основата на една от къщите е леко открехнат. Можеше и да не му направи впечатление, но дървената рамка бе изкривена и счупена в ъгъла — вероятно при опит да бъде разбита. Още повече че той познаваше тази къща: беше в списъка за наблюдение към полицейското управление. Това бе домът на Елизабет Шейлър, младия главен прокурор на Ню Йорк — жена, на чиито политически възгледи и смелост Уолт се възхищаваше. Семейство Шейлър посещаваха Сън Вали повече от петдесет години. Снимки на родителите й с Ърнест Хемингуей висяха по стените на хотел „Сън Вали Лодж“.