Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

„ФЛЕМИНГ: Е, каква е тази реална заплаха?

ДРАЙЪР: Прихванахме телефонен разговор. Най-вероятно от Националната агенция за сигурност, въпреки че го получихме от Бюрото.

КЪТЪР: Дик никога не ми казва откъде точно получаваме информацията. Но очевидно не е измислица.

ДРАЙЪР: Със сигурност.

ФЛЕМИНГ: Имаме ли запис?

ДРАЙЪР: Очакваме го, по всяка вероятност ще го получим не по-рано от вторник или сряда, което значи, че конференцията и речта на мис Шейлър в неделя сутринта вече ще са приключили. Правителствена работа!

ФЛЕМИНГ: Значи заплахата е реална.

ДРАЙЪР: Споменава се главният прокурор и цена от петстотин хиляди долара.

ШЕЙЛЪР: Цената ми се покачва. Първият човек, който се опита да ме убие, щеше да го направи безплатно.

КЪТЪР: Дик, разбира се, смята, че е важно, но очевидно е било неясно изразено и може да се случи както днес, така и в далечно бъдеще.

ФЛЕМИНГ: Предполагам, че ще се наложи да направим промени. Можем ли да отменим речта?

КЪТЪР: Нека не отиваме твърде далеч.

ФЛЕМИНГ: Извинете ме, сър, но задачата на всички ни е точно тази — да не допускаме да се стига твърде далеч.

ДРАЙЪР: Вариантът за отменяне е прекалено прибързан. Само за последните три седмици сме получили дванайсет заплахи. Тази е най-правдоподобна от всички, но се нуждаем от още подробности.

КЪТЪР: Твоята реч ще закрие конференцията, Лиз. Ще уважа и приема решението ти, каквото и да е то, но знаеш какви са рисковете.

ШЕЙЛЪР: Никой нищо няма да отменя. Уолт просто е загрижен за мен и аз оценявам това. Възнамерявам да го послушам и да обмисля предложението му.

ДРАЙЪР: Всичко се съгласува с теб, шерифе.

КЪТЪР: Но не и вземането на решения! Лиз решава сама дали да отмени явяването си или не.

ФЛЕМИНГ: Съгласен съм със специален агент Драйър. Нуждаем се от колкото се може повече информация. Известен ли ни е източникът на заплахата?

ДРАЙЪР: Не идва от организираната престъпност. Това ни съобщиха от Бюрото. Не е и мафията. Поръчителят е неизвестна за тях трета страна. Не е ясно дали това е добра или лоша новина. Поне не е някоя престъпна фамилия, защото тогава щеше да падне голямо криене, ако питате мен.

ФЛЕМИНГ: Може би няма да е излишно.

ДРАЙЪР: Засега ще се придържаме към плана: моите момчета ще са неотлъчно до нея, твоите хора ще се грижат за безопасността на придвижване, ще са нащрек при струпвания на тълпа и задръствания и ще подсигуряват резервен маршрут. Ако се наложи разследване, ти ще имаш грижата, шерифе. Ние не се занимаваме с това, а и нямаме достатъчно хора. Помолих Бюрото да се заемат, но им нямам доверие. Там работят много, а им плащат малко, както на всички нас. Е, почти на всички.

КЪТЪР: Мога да осигуря още хора от екипа на Дик. Доколкото знам, разполага с около пет-шест човека. Повечето от тях, ако не и всички, са бивши федерални агенти или военни с над дванайсет години стаж и опит в разследвания.

ФЛЕМИНГ: Ще говоря с О’Брайън тогава. Благодаря.

ШЕЙЛЪР: Искам да уверя всички ви, че това не се случва за пръв път и със сигурност няма да е за последен. Чувствам се спокойна под вашите грижи. Бих искала да съм наясно с всичко ново по случая. Ще се чувствам най-добре, ако информацията ми се предоставя от шериф Флеминг. Агент Драйър, разчитам на вас, че ще го държите в течение по всяко време.

ФЛЕМИНГ: Разбира се.“

Уолт съзнаваше, че записът от разговора нямаше как да разкрие различните нюанси в погледите и езика на тялото. Патрик Кътър смяташе, че той е този, който има най-много за губене. По време на срещата бе неспокоен и ставаше все по-напрегнат. Специален агент Драйър хладнокръвно запази спокойствие, ала непрекъснато избягваше погледа на Уолт — сигурен признак за раздразнението му от факта, че контролът върху мерките за сигурност на конференцията теоретически принадлежи на шерифа, а също и заради приятелството му с Лиз Шейлър; Драйър бе лидер по природа и в негово лице съзираше заплаха. Лиз явно изрази подкрепата си към Уолт, посвети му почти цялото си внимание по време на десетминутната среща и го избра за свой съюзник. Достатъчно причини за Патрик Кътър и агент Драйър да се почувстват застрашени. Уолт научи от този разговор много неща, които — странно защо — разклатиха самоувереността му. Всички участваха в една и съща сложна игра, в която имаше и явни ходове, и подмолни машинации. Боеше се най-много от негласния, но очевиден съюз между Кътър и Драйър — те не искаха да делят Лиз Шейлър с никого и шерифът очевидно им пречеше.