— Обади се тогава — подхвърли тя.
— Добре.
— Надявам се да се обадиш, но се страхувам, че няма да го направиш.
Уолт подкара колата си към къщи. Сам. Взе душ сам. Седна на леглото си сам и се замисли. Трябваше да се обади на Марк Ейкър, за да провери дали кучето се оправя; тревожеше се и за Кевин. С нетърпение чакаше момичетата да се приберат вкъщи и отново да заживеят нормално. Или поне да опитат. Телефонът звънна и той реши да не вдига, но нещо го накара да посегне към слушалката — така и не успя да се научи да отказва.
— Уолт? — Познатият глас на Лиз Шейлър.
— Ваша чест?
— Не помниш ли, че се разбрахме да не ме наричаш така? Извинявай, че се обаждам чак сега.
— Нямаше нужда.
— Ето че пак го направи, Уолт. Спаси живота ми. Надявам се да не ти стане навик. Мисля, че трябва да те посветя в рицарство или нещо подобно.
Той понечи да отговори, но в главата му се въртяха само клишета. Докато успее да намери подходящите думи, Лиз продължи:
— Присъствах на конференцията въпреки вътрешното си убеждение, че правя грешка. Добре дошла на политическата сцена! Доверих се на погрешните хора. Но най-вече — пренебрегнах твоите предупреждения, че съм в опасност, и се чувствам като пълна глупачка заради това. Казах ти, че ти вярвам, а всъщност показах точно обратното, нали? Добрата новина е, че научих нещо от всичко това, и то благодарение на теб. Обаждам ти се точно заради това — да ти благодаря.
Уолт се почувства прекалено изморен за излишни любезности, затова реши да бъде прям:
— Можех да кажа нещо като „Просто си вършех работата, Ваша чест“, но смятам, че ще прозвучи нелепо. Това обаче е истината — малко или много. Просто си вършех работата. Харесвам си я. Харесвам и вас, Ваша чест — Лиз — и много се радвам, че всичко свърши добре. Ето че все пак прозвуча нелепо, нали? Съжалявам.
— Не. Ни най-малко. Прозвуча искрено. Виж, знам за разногласията между теб и баща ти — долината е малка — но ако някога решиш да насочиш кариерата си на федерално ниво, ще се радвам да ти помогна. А ако се случи така, че спечеля тези избори… не ми се иска да губим връзка.
— Ако се случи така, че спечелиш тези избори и решиш да прехвърлиш Белия дом в Сън Вали през зимата, ще ми струпаш куп проблеми на главата. Може и да гласувам за опонента ти.
— Да не си посмял!
Уолт й благодари за обаждането и се замисли за събитията от последните дни. Реши, че няма да е зле да отдели час-два и да започне доклада си, докато не е забравил подробностите. Ала притвори клепачи още докато седеше на ръба на леглото. Отпусна се и заспа дълбоко, преди да намери възглавницата си, със спуснати на пода крака. На два пъти се събуждаше от кошмари. В единия от тях Тревалян държеше пръста си върху някакъв бял бутон; в другия беше нападнат от пума. Така и не успя да легне под завивките. Гол и направо върху покривката на леглото, проспа целия понеделник и част от вторника.
Когато се събуди, посегна към телефона. После излезе да пие кафе.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6675
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносен уикенд
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
ISBN 978-954-260-557-7
Един от най-известните серийни убийци в света. — Б.пр.
Популярен американски фитнес инструктор. — Б.пр.
Нарицателно име в правната и криминалната терминология за лице от мъжки пол, чиято самоличност е неизвестна. — Б.пр.
Световноизвестен руски балетист. — Б.пр.
Lodge — хижа; Inn — хан, странноприемница. — Б.пр.
Американски актьор и комедиант, известен с прословутата си реплика: „Никой не ме уважава“. — Б.пр.
Световната търговска организация. — Б.пр.
Италиански художник от Болонската школа. — Б.пр.
Герои от популярен американски телевизионен сериал, излъчван от 1952 до 1966 година, станали нарицателни за щастливо семейство. — Б.пр.
Шотландска алкохолна напитка, приготвена от уиски и билки. — Б.пр.
Пистолет с лазерен мерник за временно обезвреждане на противника чрез електрошоков импулс. — Б.пр.
Архитект и производител на мебели. — Б.пр.