Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Драйър отпи от чая си и направи отвратена гримаса.

— В случай че прекараш нощта тук, послушай ме и не си поръчвай чай.

— Ще си бъда вкъщи до час — отвърна Холмс.

— В неделя вечер? Посред нощ, през юли? Мислиш ли? Може пък и да си прав, знам ли. — Отпи от чая си и отново сбърчи вежди. — Ето каква е работата. Видя ли списъка с местата зад мен? — Той кимна към корковата дъска.

Стюарт погледна нататък и се престори, че вижда листа за пръв път.

— Знаеш ли защо сме го сложили тук? Защото се чудехме дали някои от поканените гости на Кътър са пропуснали късната закуска с Шейлър. Причините за това биха могли да са две. Едната — ако някой се е разболял или е бил зает. Втората — ако някой е искал да е далеч оттам, когато бомбата, поръчана от самия него за Шейлър, избухне. И както се вижда от маркираните с X места, само двама души са пропуснали речта — ти и покойната ти съпруга.

— Би трябвало да се засрамиш от себе си.

— Говорим за шерифа в момента, но разбирам какво имаш предвид. Както и да е… шерифът спомена за някакъв Рафаел. Личният ти готвач, доколкото разбирам?

Холмс сполучливо имитира отегчение, но Драйър не сваляше поглед от вената на врата му и знаеше, че се преструва. Пулсът му беше ускорен, зениците — разширени, и не го свърташе на стола. Уолт целеше да го извадят от търпение. До момента успяваха, помисли си Адам.

— Шерифът каза, че не хапваш нищо, което не е приготвено от въпросния Рафаел. Това си е твое решение и няма да го коментирам. И аз имам личен готвач, който се казва Макдоналд, но се съмнявам двамата да се познават. Та това, което тревожи шерифа в списъка на гостите, изготвен още през юни, е, че там е отбелязано предпочитанието ти за храна. А то е — без предпочитания . Без Рафаел. И трябва да призная, че тук съм съгласен с него. Той смята, че ти си знаел още през юни, че няма да присъстваш на късната закуска с Шейлър.

Стюарт погледна към списъка с местата на гостите и предпочете да замълчи — доста мъдро решение от негова страна. Синята вена на шията му бясно туптеше, а адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу, докато нервно преглъщаше.

— Аз смятам — така де, шерифът смята — че си искал да спасиш Рафаел, в случай че бомбата помете кухненския персонал. Затова не си го включил в списъка. Защо да губиш толкова ценен готвач? Нататък теорията става малко крайна, дори и за мен — продължи Драйър. — Шерифът смята, че ти не просто си убил съпругата си — или си поръчал да я убият — но така си го планирал във времето, че да съвпадне с речта на Шейлър, за да се сдобиеш с убедителна причина да не присъстваш. Кой ще седне да задава въпроси на скърбящия съпруг? Каква ирония, а? Ето че все пак ти задавам въпроси. Тук нещата малко се разминават с плана ти.

Холмс нервно запримигва, но още успяваше да запази мълчание. Адам се усмихна широко. Знаеше много добре, че усмивката му, в контраст с нашарените му с белези от акне бузи, му придава заплашителен вид.

— Ето нещо, което ще те заинтригува. Мен поне успя. Шерифът няма никакво намерение да преследва двама ви с Тревалян заради опита за покушение срещу Елизабет Шейлър. Това е и причината да съм тук — аз съм федерален агент, той е щатски полицай. Ще прехвърли случая на нас и на прокуратурата. Той се интересува от едно-единствено нещо — убийството на съпругата ти. Извършено е на негова територия. Иска да те разпита за това — спомена нещо за пръстов отпечатък върху някаква контактна леща — а кой съм аз, че да споря с него? Той командва парада в района. Щом иска да се изложи като задник, негова си работа.

Холмс се мъчеше да запази спокойствие, ала бързо започваше да губи битката.

Емил Гайът — все още облечен в хавайската си риза и панталона, отдавна загубил естествения си бежов цвят — изглеждаше като турист от Саут Бийч. Уолт внимателно изучаваше оскъдната информация от копието на калифорнийската регистрация на пистолета му.

— Е, Емил, наясно си, че незаконното притежание на автоматично оръжие се наказва с минимална присъда. Айдахо се слави с твърде либерални закони относно използването на пистолет, но по въпроса за автоматичното оръжие сме стриктни — заговори той. — Обърни внимание, че записвам разговора — добави и посочи към своя iPod. — Да не се чудим после кой какво бил казал.

Емил направи гримаса, но си замълча. Очевидно бе инструктиран да чака адвокатите на Холмс.

— Единствената надежда за теб по обвинението за незаконно притежание е, ако просто го оттегля. Понятие като по-леко обвинение, когато става въпрос за незаконно оръжие, не съществува. Не и в този щат.