Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Адам Драйър нямаше законови правомощия да разпитва когото и да било и тъй като по общо мнение адвокатите на Холмс щяха да намерят начин да го измъкнат от ареста до няколко часа — или най-късно до сутринта — Уолт трябваше да приключи и с двата разпита още тази нощ.

Той глътна остатъка от изстиналото си кафе. Драйър пиеше чай с мляко, мълчаливо навел набразденото си от белези лице над чашата. Седяха в тясната канцелария на шерифа, задръстена с купища папки по пода и камара планинарски принадлежности, струпани в единия ъгъл. Адам седеше от другата страна на бюрото на Флеминг.

— Брандън — извика Уолт и гласът му отекна по коридора.

Помощник-шерифът се появи веднага. В един след полунощ само той от тримата не изглеждаше изцеден от умора.

— Шерифе?

— Затвори вратата — каза Уолт.

Том затвори вратата и пристъпи вътре. Шефът му не му предложи единствения свободен стол. Понижи глас, въпреки че и Холмс, и Гайът бяха зад затворени врати нататък по коридора, охранявани от полицаи.

— Искам да ми намериш гипсова отливка на отпечатък от обувка от стаята за веществени доказателства. Мисля, че имахме такава от делото на Томпсън или палежа на Рамон. Размер на възрастен, какъвто и да е. Сложи я в плик за улики с надпис „Хил Трейл, Адамс Гълч“. Вчерашна дата — събота.

— Разбрано — отвърна Брандън.

— Трябва ми също и контактна леща. Намери някой, който е съгласен да се жертва за каузата. Управлението ще му купи нова. Следващият момент е много съществен — Джули има цяла гама флуоресцентни маркери в бюрото си. Искам да вземеш синия и да направиш малка точка от едната страна на лещата. Не много голяма, но не и много малка. Разбра ли всичко?

— Отпечатък от обувка. Контактна леща — повтори Томи.

— Отивай. И затвори вратата след себе си.

— Не разбирам какво целиш? — попита Драйър, когато останаха насаме.

— От прокуратурата в Бойси няма да дойдат по-рано от утре около обяд. И двамата знаем, че дотогава около Стюарт Холмс ще има поне петима мастити адвокати и че записът, който направихме с микрофона на Тревалян, може и да е достатъчен, за да повдигнем обвинение, но няма да издържи и ден в съда.

— Не съм много наясно с правната част — обади се Адам.

— Тревалян е използвал мобилния телефон на един от моите полицаи — откраднал го е в болницата — и ако успеем да докажем, че входящите обаждания са от Емил Гайът, тогава вече ще имаме сериозни улики срещу тях. Това може да се окаже необоримото доказателство, от което се нуждаем.

— По гласа ти усещам, че не таиш големи надежди — подметна Драйър.

— Холмс е хитър бизнесмен. За него ще чуеш да казват, че е безскрупулен и упорит. Мисля, че ако Гайът е замесен — а аз съм сигурен, че е — Холмс му е обещал половината свят, ако нещо в плана им се обърка. Точно както се случи. Мога да се обзаложа, че един на друг са си давали наставления, репетирали са, обмисляли са всички възможности предварително, включително и арест. Следват план, който е бил подготвен още преди шест седмици — разбрахме го от списъка с местата на гостите. А може би и от шест месеца. Подготовката им за случая с Шейлър е безупречна. Знаят какво да очакват и как да реагират. Единствената ми надежда е да ги пришпорим, преди адвокатите им да са успели да се намесят.

— Шибаните адвокати!

— Как са актьорските ти умения? — попита Уолт.

— С бебешко личице като моето? — на свой ред попита Драйър. Дори уморената му усмивка не успя да смекчи гангстерското му излъчване.

— Няма да говоря без присъствието на адвокатите ми — заяви Стюарт Холмс от другия край на дългата маса. Изглеждаше спокоен и уверен, сякаш се намираше в някоя от собствените си заседателни зали.

— Все пак проговори току-що — каза седналият срещу него Драйър, — но разбирам какво имаш предвид.

Преди да тръгне от дома си, Холмс набързо бе сменил хавлиения халат с панталон и карирана риза. Носеше мокасини на бос крак. Изглеждаше стар.

Срещу Адам висеше коркова дъска, на която Уолт предварително бе забол списъка с местата на гостите от банкетната зала. Листът висеше под носа на Холмс от десетина минути.

— Характерно за бизнесмените от твоя калибър е, че винаги се опитват да пестят пари, да пазят богатството си.

В ъгъла на масата имаше включен на запис касетофон. Стюарт Холмс не сваляше поглед от него и мълчеше. С усилие се опитваше да прикрие презрението, изписано на лицето му, ала не му се удаваше.

— Шерифът има много интересна теория. Искаш ли да я чуеш?… Ще приема мълчанието ти за съгласие. На мен лично ми звучи малко като изсмукана от пръстите — теорията му, имам предвид. Но така или иначе, той е убеден, че господин Гайът има много повече за губене от теб. И ето как разсъждава: господин Гайът е в другата стая, малко по-нататък по коридора. Единият от вас ще се съгласи на сделка. Човек си мисли, че няма да го направи, но в крайна сметка се съгласява. С всички е така. Този, който пръв се реши на сделка, изпреварва другия и така другият се оказва… извини ме за израза… преебан.