Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Гайът стана бял като платно и не можеше да си намери място. По горната му устна изби пот и не смееше да погледне шерифа в очите.

— Той е в другата стая и точно в този момент му съобщават за същата тази улика. Предлагат му сделка, ако се признае за виновен. Я ми кажи, кой, мислиш, е по-добър в сделките — ти или Стюарт Холмс? Кой според теб ще излезе сух от водата накрая? Когато намери контактната леща, защо просто не я изхвърли? Това тук са твоите отпечатъци, нали? На сутринта ще ги сравняваме. Главата си залагам, че не са на шефа ти. Ако имаш късмет, ще се окажат нейните — но се съмнявам да си чак такъв късметлия, Емил. Ако пък си въобразяваш, че Холмс ще успее някак да те изкара от ареста, просто забрави! Когато в този щат някой влиза зад решетките за убийство, ключът се изхвърля — и точка. Добре дошъл в Дивия запад!

Емил Гайът едва си поемаше въздух. Като бегач точно преди финала. Гняв и безсилие струяха от напрегнатия му поглед и присвитите му до бяло устни.

— Никога не изпълнявай прищевките на ревниви съпрузи — допълни Уолт. Мислеше си за Брандън и Гейл.

Повика един от колегите си да го наглежда, но на вратата спря и разклати плика с гипсовата отливка в едната си ръка и малкото пликче с лещата в другата.

— Мислиш ли, че това тук може да вкара Холмс зад решетките? Отговорът е — не! И той го знае много добре. Разчитал е на това. Както и на твоята алчност. А Стюарт Холмс знае какво е алчност. Единственото, което му трябва, е мълчанието ти по време на процеса. После за него всичко приключва, а ти нахлузваш оранжевата униформа.

Стюарт Холмс, Емил Гайът и Милав Тревалян, облечени в оранжеви комбинезони и с окови на краката, бяха изведени от полицейското управление. Фиона снимаше отстрани. От отсрещната страна на улицата, точно до новата сграда на градския съвет, малка групичка демонстранти от „Право на глас“, начело с Бартоломю, продължаваха да скандират с вдигнати юмруци. Уолт не успя да разчете лозунга им. Представители на няколко от националните медии бяха останали в града за пресконференцията на Главната прокуратура, насрочена за три следобед. Докато конвоят с арестантите пристигнеше в Бойси — на около два часа път с кола — щяха да дойдат и още журналисти.

— Направи признания около две минути след като пристигнаха адвокатите на Холмс — каза Уолт на Фиона. — Някъде към три сутринта. Минаха покрай него и влязоха да говорят с Холмс, а Гайът се срина тотално. На каквото си постелеш…

— Но нали каза, че Холмс ще успее да се измъкне?

— Казах, че хора като него винаги се измъкват. Но кой знае?

— Горката му съпруга.

Уолт предпочете да замълчи.

Заедно с още няколко полицаи, Томи Брандън помагаше за настаняването на затворниците в чакащите отвън автомобили. Драйър и хората му бяха част от ескорта. От тук нататък никой от тримата нямаше да контактува с останалите до началото на съдебните процеси. Ако изобщо се стигнеше до такива.

— А Тревалян? — попита тя.

— Много неща тепърва ще се доизясняват. Хванахме Тревалян малко след като моите собствени хора се опитаха да ме арестуват пред къщата на Лиз Шейлър. Той е врял и кипял в тези работи. Твърдеше, че знае къде живее човекът, който го е наел, и набързо направи сделка с прокуратурата. Обещаха му максимална присъда от осем години, ако се съгласи да съдейства, което и направи. Заведе ни при Стюарт Холмс… И Тревалян, и Гайът — продължи — ще получат ефективни присъди. Но и двамата могат ги съкратят, ако решат да проговорят. Сигурен съм, че имат много интересни истории за разказване.

— А аз бих искала да чуя твоята история. Онази, която не искаше да ми разкажеш — промълви тя.

Уолт се замисли дали да не я покани на вечеря. Не вечеря от типа целувка-на-входната-врата , а просто храна, споделена от двама души на една и съща маса. Искрата остана помежду им за минута, но после угасна под тежестта на смазващата умора. Усещаше, че ако сега затвори очи, ще се събуди едва след няколко дни.

Брандън влезе в стаята и ги видя застанали един срещу друг. Вероятно и той усети искрата, която бе почувствал Уолт, защото бързо извърна поглед встрани.

Мина покрай тях и преди да влезе в сградата на управлението, подхвърли на Фиона:

— Разказа ли ти за контактната леща? Абсолютен гений!

— Гений, а? — повтори тя и потърси с очи погледа на шерифа.

— Смятам да поспя — каза Уолт, загледан в отдалечаващите се един след друг автомобили от ескорта. — Но когато се събудя, ще имам огромна нужда от чаша кафе. — „Малки стъпки — мислеше си той. — Някой ден ще я поканя и на обяд.“