Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

— Нямам какво да ти кажа. Чакам адвоката си.

— Всеки чака нещо. — Уолт бе доволен, че човекът си отвори устата. — Така или иначе, не мога да оттегля обвинението без присъствието на адвокат.

— Ти нямаш и намерение да го оттегляш.

— Така е, прав си. Дори смятам да добавя и още — отвърна шерифът. — Как ти звучи обвинение в убийство? — Дори окото му не трепна, трябваше да му го признае. Не му се искаше да играе покер срещу Емил Гайът. — Знаеш що за човек е Стюарт Холмс, нали? Невероятен бизнесмен. Легенда дори, ако вярвам на слуховете. Едва ли го бива като съпруг обаче. Цялата му любов е насочена към парите и властта, а тъй като жените си падат и по двете, те приемат да бъдат зависими и нещата загрубяват. В процес на развод съм и съм станал почти експерт в тази област. Но пък сигурно не е лошо да работиш за него, а? Може би заплатата ти е пет пъти по-голяма от моята…

— Десет.

— Леле! — възкликна Уолт. После се наведе към пода, взе оттам гипсовата отливка и я тупна на масата. Беше сложена в голям найлонов плик за съхраняване на улики, надписан точно според инструкциите му. Сетне извади още едно малко пликче с контактната леща и разпръсна снимките на Фиона от местопрестъплението като тесте карти пред закопчания с белезници Гайът. — Приличаш ми на хазартен тип — на човек, който бързо се ориентира в колода карти на игралната маса. Нека ти кажа какви са залозите. Ако се чудиш защо прибрахме обувките ти преди малко — ето защо. — Потупа гипсовата отливка. — Слава богу, работата ми не е свързана с прекалено напрягане на мозъка. Всичко опира до веществените доказателства. Съдебните заседатели просто ги обожават. Няма да повярваш какви заплетени случаи сме разрешавали благодарение на това. Нали си гледал сериала „От местопрестъплението“? Съдебните заседатели направо си умират за улики. Разбират ги и им вярват .

— Да ти го начукам!

— На мен? Че защо на мен? Ти си този, който я е убил.

— Върви на майната си!

— В момента правят отливки от обувките ти. Точно докато си говорим. След като изсъхнат и ги сравнят с тази — отново потупа плика той, — всяка възможност за признаване на вината за по-лекото престъпление ще се е изпарила. Обясни това на адвоката на Холмс. Стиска ли ти да поемеш риска?

— Няма да говоря с теб — заяви Гайът.

— А досега какво прави?

Мъжът предпочете да замълчи.

— Обещал ти е купища пари, нали? Обещал ти е, че ако нещо се обърка, ще обжалва до дупка и когато излезеш, ще си богат като Крез. Имал е предвид оная работа с Шейлър. Задачката на Тревалян. А може и да е прав. Може и да успее да те измъкне, знам ли! Той е влиятелен мъж, доколкото разбирам.

— Представа нямаш колко. Ще те прати да събираш глоби за неправилно паркиране още преди да сме приключили с това.

— Ние вече сме приключили. Всичко свърши, Емил. — Той вдигна пликчето със синята контактна леща. — Знаеш ли какво е това? В лабораторията използват пара за обработка на отпечатъци върху различни повърхности. Могат да вземат отпечатък от човешка кожа, от плат — не е за вярване. От контактни лещи например.

Уолт бутна назад стола и стана да си налее кафе. После се върна на мястото си и демонстративно се прозя.

— Предполагам, че сте чули за посещението ни в приюта за кучета? Тези неща се разчуват бързо: долината не е голяма, а хората обичат да дрънкат. Не че това ми върши някаква работа. Господин Холмс сигурно се е разтревожил, когато направихме връзката. Искал е да изглежда като нападение от пума, нали? Само дето прекарвате твърде малко време в долината и това ви се е сторило нормално — две нападения за два дни. Шегуваш ли се? Такова нещо не се е случвало тук не от десет или от двайсет години. Нито от четирийсет. Просто не се е случвало никога. А когато Холмс разбра, че сме се досетили какво е станало в клетката, когато му стана ясно, че за нас случаят е убийство — тогава преигра. Ти също. Грешката на Холмс беше, че позволи на ревността си да вземе превес над разума му. Трябвало е да откриете лещата преди нас.

— Да не си пушил нещо от конфискуваните веществени доказателства, които държите тук, шерифе? По-внимателно с тях.

Уолт остана неподвижен. Изчака минута. После още една. И на двамата им се сториха цяла вечност.

Тогава си пое дъх, изпусна го бавно и даде воля на истинските си емоции.

— Взели сте грешната кола, задник такъв! — извика той и размаха пликчето под носа на Гайът. — Не Дани Кътър е шофирал тойотата, а Патрик . Холмс е искал да натопи Дани. Не Патрик. Хвърлихме съмненията си изцяло върху Дани, докато не намерихме контактната леща. Ето я тази контактна леща. Същата, от която успяха да свалят отпечатък. Виждаш ли това синьо петънце? Така действа парата — боядисва и най-незабележимата мазнина от пръстовия отпечатък в синьо. Но Патрик не я е убил — има желязно алиби за всяка секунда от времето си. Дани пък изобщо не се е качвал в тойотата. Голям глупак си! Изобщо не е трябвало да се хващаш на въдицата на Холмс. Крайно време е да се научиш да казваш не на шефа си.