Ридли Пиърсън - Без свидетели

Само след два часа парк Волънтиър щеше да се превърне в тържище за секс и наркотици. Въпреки великолепната гледка, която се разкриваше от върха й, кулата не бе любимо място за разходка на почтени хора с официални костюми. Очевидно бе, че Дафи бе подбрала мястото изключително внимателно. Тя не се поддаваше на спонтанни решения. Явно държеше срещата им да остане в тайна и той не можеше да не се пита защо.

Достигна до откритата наблюдателница на върха на кулата. Тя беше с циментов под, на равни разстояния по стените й имаше прозорчета, закрити с тежки метални решетки, за да попречат на желаещите да проверят дали могат да летят и да предпазят минувачите от изхвърлени от горе предмети.

Дафи стоеше, обгърнала тялото си с ръце, а цялото й същество излъчваше неприсъща за нея тревога. Кафявата й коса падаше върху лицето и закриваше очите й, а когато тя я отметна назад, той забеляза страх в очите, които обикновено искряха от вълнение. Обикновено изправена и уверена в себе си, сега тя стоеше привела рамене, победена от страховете си.

Облечена беше със същия син панталон и памучния пуловер, с които я бе видял в управлението по-рано през деня. Очевидно все още не се бе прибирала в къщата си във водата.

— Какво има? — попита я той, притеснен от изражението й.

Брадичката й хвърляше сянка и скриваше белега на шията й. Тя не отговори веднага.

— Става дума за потенциална черна дупка — обясни тя.

Труден, ако не и невъзможен за разрешаване случай с политически оттенък. И тогава той разбра: Тя бе заобиколила стандартната практика, за да му даде възможност да се откаже от разследването преди още да му е било предложено. Не можеше да разбере обаче откъде тя би могла да попадне на черна дупка . Психологът на управлението не водеше разследвания — нейната задача бе да пречи на ченгетата да налапат цевта на личното си оръжие и да изготвя профили на откачалките, които не даваха мира на Болд и останалите му колеги. Помагаше при разпитите. Можеше да вземе коя да е страна при дискусиите и да представи убедителни доказателства в подкрепа на схващанията си. Освен това беше най-добрият слушател, когото Болд познаваше.

Тя му подаде един факс — първият от цяла купчинка подобни хартийки, които извади от куфарчето си.

„Супата е избор на майките.

Невинаги.“

— Това беше първата заплаха — поясни тя.

— Адлър — констатира Болд, запълвайки празнината в думите й.

Тя кимна и косата й се разлюля. Дафи Матюс притежаваше грация. Дори и когато бе изплашена.

— Това е една реклама, която те използват.

— Напълно безвредна — заключи той.

Тя му подаде следващия факс с думите:

— Да, но не за дълго.

„Самоубийство или убийство.

Сам избираш.

Никакви ченгета. Никакви журналисти. Никакви номера.

В противен случай ще отнесеш със себе си живота на невинните.“

— Би могло да не означава нищо — рече Болд, макар че гласът му не прозвуча твърде убедително.

— Точно това каза и той — сърдито възкликна тя и ги сложи в една категория.

Болд не желаеше да бъде поставян в една категория с Оуен Адлър.

— Едно обаче ще ти призная. Когато казваш черна дупка , наистина имаш предвид черна дупка. — „Заплахи по факс?“, помисли си той.

В най-горния ляв ъгъл на листа Болд забеляза датата и часа, изписани с дребен шрифт. Вдясно пишеше: „Страница 1 от 1“. Късмет с проследяването му, каза си.

Тя му подаде трети факс. Вече не го искаше.

— Добра колекция — отбеляза той.

Нервите на Болд му изневеряваха от време на време и когато това се случеше, той прибягваше до глупави забележки, които рядко предизвикваха смях у околните.

„Ако Адлър Фуудс излезе от бизнеса в срок от 30 дни, и всичките пари изчезнат, а ти си мъртъв и погребан, няма да има никакви безсмислени убийства.

Изборът е твой.“

— Колко дни са минали от получаването му? — Това беше първият въпрос, появил се в главата му, макар отговорът да се криеше в датата в ъгъла на листа. Той преброи седмиците наум. Тридесетдневният срок бе изтекъл.

— Прави ли ти впечатление подборът на думите? — Тя гледаше надолу към краката си и говореше с тих, изпълнен с ужас глас. Любовникът й бе мишената на тези заплахи и въпреки обучението и опита си, тя очевидно не бе подготвена, за да се справи с това. — Заплахата би звучала много по-естествено така: „Ако Адлър Фуудс не излезе от бизнеса в срок от тридесет дни…“. Забелязваш ли разликата?

Изкушаваше се да й напомни, че това бе по нейната , а не по неговата специалност.