Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Ще се наложи цялостна проверка, съдебни заповеди. Но дори и Марковиц изрази съмнение дали въобще има углавно престъпление. Заради фалшифицирането на документи най-много от Националната комисия по ценни книжа да ги шляпнат през ръцете или да им наложат глоба. Това е всичко, народе.

— Но как се връзва фалшифицираното счетоводство с катастрофата на прелеза? Дали някой не е опитал да плати на Алварес под масата?

— Какво пречи да са платили на адвоката на Алварес, за да убеди клиента си на сделка.

— Случаят обаче не се уреди, нямаше сделка.

— И адвокатът не оживя — напомни й Тайлър.

Един миг тишина. От години не му се беше искало толкова да запали цигара.

— Марковиц направи сравнение с програмата на НАСА за космическата совалка. Програмата имала огромни недостатъци и неочаквани проблеми, които изисквали големи суми в брой. Но не се обръщали към Конгреса, защото дори Конгресът да откликне, ще минат месеци, преди да видят парите.

— Значи — прекъсна го тя — вземат назаем от други програми. Например от програмата за кацане на Марс или нещо подобно.

— Програма за кацане на Марс. Точно така. И той каза същото.

— Излиза, че и ние сме правили такива неща? Нарушавали сме бюджета.

— Това е мнението на Марковиц. Нещо повече: сигурен е, че решението за това вътрешно прехвърляне на средства е взето или еднолично от Гохин, или от целия борд.

— И каква връзка има с Дженоа?

— Гохин се е вманиачил по тази технология за супер бърз влак.

— Влакът стрела, да. И аз ще го потвърдя.

— Вижда го като бъдещето на градския транспорт.

— Всъщност всички говорят за това, сякаш компанията има само един проект — кимна тя.

— По думите на Марковиц програмата от самото й приемане, е една голяма финансова черна дупка.

— Става въпрос за трасето.

— В смисъл?

— В Европа релсите се заваряват — започна да обяснява тя. — А по повечето трасета в нашата страна това не се прави. Още по-лошо. Релсите у нас не са достатъчно укрепени за високи скорости. А няма начин да укрепим вече изградените трасета, без да похарчим милиони. Значи Гохин е имал идея да подмени трасето по маршрута на „Метролайнер“ със заварени релси, а после си е представял управленска програма, която да организира укрепването на отделните влакови мотриси преди всеки курс. Ето къде са отишли парите. Без прилагането на тази технология, релсите ще изхвърлят мотрисите при висока скорост. Всичко това се управлява чрез сателит; за да е ефективна технологията, трябва да бъде обезпечена със специална апаратура, с каквато работят военните. Какво знаеш за това?

— Нищо — сви рамене той.

— Чула съм само слухове, затова не го смятам за факт. Говорим за тази технология, сякаш знаем за нея, а всъщност само неколцина посветени са съвсем вътре в нещата. Пази се в тайна, за да се избегнат проблеми с патентоването. — След малко тя добави: — Знам толкова много, защото голяма част от работата ни в сигурността е да предотвратяваме изтичане на информация.

— Сега разбирам аналогията на Марковиц с технологията на НАСА; когато космическата совалка се е нуждаела от финансиране, то е ставало за сметка на програмата за кацане на Марс. В случая със Северното обединение пенсионните фондове няма как да се пипат, защото ги наблюдават профсъюзите, затова са взели парите за поддръжка.

Тя обърна лице към вятъра и затвори очи:

— Това обяснява дерайлирането. Поддръжката е постоянна. Двайсет и четири часа, седем дни в седмицата. Секторът е огромен. Имат страхотен бюджет. Отговарят за всичко: от облеклото на персонала и поддръжката на леглата… — Тя ахна.

— Да?

— До охраната на прелезите.

Тайлър почувства вятъра по лицето си. Светлините на приземяващ се самолет се отразиха ярко на хоризонта.

— О, господи! — възкликна тя. — Толкова е логично!

— Така ли?

— Стъки е бил електроинженер.

— В поддръжката — уточни Тайлър.

— Което включва и контрола на прелезите.

— Името на Стъки беше познато на Марковиц, защото е следял разходите и е видял как парите изчезват, без да отиват по предназначение. Работата на Марковиц е била да го задържи и да му дава празни обещания.

— А парите за поддръжка най-вероятно са били отрязани — заключи тя. — Което включва и средствата за контрол.

— И така, след инцидента в Дженоа Стъки получава пенсиониране мечта. Марковиц, Милроуз и Стъки забравят, че някога са чували за проблеми с поддръжката и че парите са били пренасочвани. — Тайлър, въоръжен вече с повечето, ако не и всички части от пъзела, се чудеше какво да прави с тях. Все пак се нуждаеше от досиетата и файловете на НКТС за тази катастрофа, както и от още подробности. И тогава го споходи онова лошо чувство като синузит и преобърна мислите му — съмнението, че Лорън Ръкар, шефът му, е замесен по някакъв начин със Северното обединение. Ами ако детектив Ръкар е бил натоварен със случая при Дженоа? Дали не са си направили някоя и друга услуга? Тайлър си спомни, че Ръкар познава О’Мали отдавна, откакто двамата са служили във флота. И Ръкар се е възползвал от тази изненадваща, появила се неочаквано работа.