Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Не напускай. Продължиш ли да работиш за него, може да го използваме в наша полза.

— Стига да има как да ти помогна, ще го направя. Разчитай. Щом това искаш, за мен няма проблем, Питър.

Нежно докосна бузата й със студени пръсти, изразявайки и благодарността, и симпатията си към нея. Последните пет дни започнаха като временна работа и рязко промениха живота му, най-вероятно завинаги. Едно обвинение в убийство много наподобяваше на предишния му случай с ръкопашния бой, а това означаваше известно време зад решетките. А бивше ченге зад решетките е мъртвец, с други думи е обречен, независимо колко години ще му дадат.

Всъщност Тайлър стоеше на студената палуба не за да следи навигацията — това служеше само за претекст той и Нел да се отдалечат от ушите на капитана и екипажа. Силният вятър режеше лицето му, въпреки двудневната му брада. Той прекъсна обаждане, което смяташе да направи от мобилния телефон на Нел. Почти му се догади, като се сети как О’Мали отне живота на Стъки. Колко ли много искаше да го разкара от издирването на Алварес. Явно е стигнал твърде близо до истината — повече, отколкото О’Мали допускаше за възможно. Това го заинтригува, защото показваше уязвимостта на О’Мали, която Тайлър все пак можеше да използва.

Тайлър върна телефона на Нел. Не спираше да се пита колко ли обстойно ще го разследват. Дали О’Мали или бившите му колеги от „Метро“ ще проследят телефона на Нел? Дали вече знаеха, че от телефона й е проведено презокеанско обаждане? Тайлър избягваше градски разговори, избягваше да използва кредитни карти. Като ченге знаеше от какво да се пази. И все пак още веднъж взе телефона на Нел. Дано не се наложи да съжалява за това.

— Събудих го — съобщи той на Нел. — Марковиц, счетоводителят на Северното обединение, който се пенсионирал неочаквано и заминал отвъд океана.

— Дали ще се отзове някак по случая Дженоа? Дали би проговорил? — Тя се намираше на ръба на издръжливостта.

Той осъзна през каква агония е преминала, докато реши да тръгне с него. Дали съжалява, чудеше се той, независимо от уверенията преди минута.

Спокойно и бавно корабът пореше тъмните води. Напрежението между тях постепенно спадна.

— Марковиц е една възможност. Иска ми се да говоря с него — продължи той. — Обясних му какво знаем за инцидента на прелеза и за подозренията ни, че всичко е потулено. Казах му и някои други неща — за смъртта на Стъки, за вероятността Милроуз да е останала вдовица, за подозренията ми, че О’Мали е замесен поне в случая със Стъки. Предупредих го за вероятността О’Мали да си разчиства сметките. Напомних му, че да излъжеш федерален агент е федерално престъпление. Той се оказа добър слушател.

Тя носеше тъмнозелена мушама, която капитанът й зае. Мушамата никога не изглежда добре.

— Той говореше за някаква ограничена неприкосновеност, смятайки, че имам нещо общо със случая, но накрая се поотпусна малко. Не се бил пенсионирал по собствено желание. Изненада! Уредили му го заедно със златен парашут. Доколкото той знае, никой — включително и Гохин, ако в края на краищата някой е отговорен — няма вина за престъпление. Невежество, може би, какъвто е юридическият термин, но не и убийство.

— В смисъл?

Искаше му се да се протегне и отново да я погали по бузата, жадуваше за физически контакт с нея, но се почувства глупаво, като й хвана ръката. Преди дванайсет години отказа цигарите, а сега изведнъж му се прииска да държи цигара между пръстите си.

— Първоначално отричаше да има представа за нещата, но после все пак призна, че според него някои хора вероятно са видели част от пъзела. Дали този пъзел може да бъде възстановен, или не, никой не знае. Когато са предложили да се пенсионира, той се амбицирал да събере максимално бързо възможно повече информация. Там очевидно е имало много документи и той е копирал някои.

Тя кръстоса ръце, видимо недоволна:

— Искаш да ми кажеш, че няма да стигнем до никъде с това?

Схванал погрешно тона й като израз на съжаление, че се е захванала, Тайлър подхвърли:

— Слушай, когато стигнем, можеш да се махнеш и да правиш каквото искаш.

— Млъкни, Питър! Въобще не става въпрос за това. Престани да приемаш нещата толкова лично. Вече реших. Няма да се върна.

— Но ако искаш…

— Забрави!

Тайлър се засмя нервно. С Кат бяха любовници, които са си свикнали един с друг, и беше забравил този ранен стадий на връзката, когато отношенията постоянно са поставени на изпитание.