Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Питър.

— Без възражения. — Затвори телефона и започна да премисля вариантите. Има ли начин да ги изиграе? Да се махне от града, да им остави някакви улики да разследват, а после да се върне и да оправи нещата? На пръв поглед излизаше, че трябва да вземе палката — по нея несъмнено има негови отпечатъци, а стари отпечатъци не могат да бъдат датирани. Какво му пречи да размаже отпечатъка от ръката си по касата на вратата, следите от обувките си в коридора и да се отърве от палката завинаги? Да, но преди няколко часа се беше обадил на Стъки. Беше дошъл близо дотук с такси. И друг детектив като него щеше да разбере, че е спрял с таксито на пресечка по-нататък. Ако хората на О’Мали направят няколко анонимни обаждания, доказателствата ще се подредят, независимо как Тайлър изопачава нещата.

Детектив Еди Вейл отговори на второто позвъняване:

— Вейл.

— Аз съм Тайлър.

— Пийт, по дяволите!

Тайлър му разказа с две думи какво е положението:

— На пода в апартамент 5-Б, 14–27 Р, северозапад, има изстиващо мъртво тяло. Човек е пребит до смърт. По палка, която се оказа моя, положително ще бъдат намерени мои стари отпечатъци; мои отпечатъци ще бъдат открити и по касата на вратата. Отпечатъците от обувки, изцапани с кръвта на мъртвеца и оставени пред входната врата на апартамента, ще съвпаднат с моя номер. Ще бъда наоколо, ще влизам и излизам от съда няколко месеца. Най-вероятно ще прекарам дълго време под ключ, защото ще ме разследват втори път. И всичко това, ако имам късмет.

Вейл повтори адреса и попита:

— Къде си сега?

— На местопрестъплението.

— Остани там.

— Нищо не може да се направи, независимо колко ми се иска. Целта е да се повтори случаят с Честър Уошингтън, така че да наредите пъзела. Всичко се свежда до отстраняването ми от случая, по който работя за Ръкар от НКТС. Ще се махна от това място, Еди, но се обаждам първо на теб, за да се опитам да подредя нещата.

— Не изчезвай оттам — настоя Вейл. — Изчакай да дойда. Само аз. Сам. Ще помислим трезво, Пийт. Използвай главата си. Ако бързаш, докъде ще я докараш?

Тайлър започна да теоретизира:

— Ако първо тук дойде приятел, навярно ще ме сметне за твърде умен, понеже съм зарязал палката си под тялото; твърде умен, щом не съм избърсал касата на вратата и съм оставил толкова отпечатъци от обувки. Ще трябва да обяснявам как толкова много кръв е попаднала на изтривалката отпред, при положение че вратата е съвсем леко опръскана. Как всичката тази кръв е попаднала отвън на изтривалката? Ще ти кажа как: била е оставена там, за да е сигурно, че ще оставя отпечатък от обувка за твоите хора. — И по-нататък: — Няма значение, че по дрехите ми не се вижда дори капчица кръв. И ако съм тук, то е, за да ти го покажа. Тази вечер пътувах с „Метролайнера“ от Ню Йорк, можеш да го провериш — не е изключено някой от влака или таксиджията, който ме докара дотук, да си спомни какви дрехи съм носил. — Замълча за малко, колкото Вейл да си запише, за което Тайлър беше сигурен, че приятелят му ще направи. — Всичко това обаче е малко плоско, Еди. Това не е точно ситуацията, в която искам да попадна. И въпреки всичко, ако се забавя дори за момент, колкото да проведа този телефонен разговор, който и да е организирал всичко, печели, защото целта му е да ме обвърже така, че да се проваля в случая, по който работя.

Между тях увисна мълчание. Нито един от двамата не говореше.

— Не съм ти адвокат, Пийт, но е много глупаво да изчезнеш от местопрестъплението и ти го знаеш.

— Ще се махна от тук само за да ги отдалеча. Те имат правомощия да арестуват. Рискувам да ме изолират от приятелите ми като теб, Еди. Обадих се първо на теб и искам да успея.

— А палката? Влизали ли са с взлом у вас?

— Не съм се прибирал от седмици, но трябва да е влизано. Дали има доказателства за това ли? Съмнявам се. Това много ще ми обърка нещата и точно сега никак не ми е нужно.

— Кои са тези юнаци, Пийт?

— Момчетата от охраната на Северното жп обединение.

— Шегуваш се, нали?

— Искаше ми се.

— Апартамент 5-Б, 14–27 Р, северозапад — повтори Вейл.

— Задължен съм ти, Еди.

— Няма проблем, Шерлок — успокои го Еди Вейл.

Тайлър отмина бързо няколко блока, като същевременно трескаво преценяваше какви средства ще използват бившите му колеги или хората от Северното обединение, за да го проследят. С Еди Вейл или без него, щяха да го търсят, за да го разпитват. Намери банкомат и изтегли максималната сума по четиристотин долара от три карти. Този кредит навярно щеше да е последен. Тегленето на парите наскоро след убийството можеше по-късно да се обърне срещу него. Но ако блокират сметките му, няма да има достъп до пари. Затова пое риска.